Сингапур се бори с покачващите се морски равнища, за да спаси 50 милиарда долара

През половинвековата си независимост Сингапур се бори да разшири територията си сантиметър по сантиметър. На върха на Малайзийския полуостров островният град-държава натрупва пясък , за да разшири бреговата си линия ида отвоюва зема от морето.

За това време Сингапур е нараснал с една четвърт, като е увеличил площа си повече от два пъти, колкото Манхатън. С площта си от 284 квадратни мили Сингапур се доближава до площта на всичките пет квартала на Ню Йорк. До 2030 г. Сингапур планира да нарасне с още 4%. Това е забележително постижение, като се има предвид, че много други брегова се отдръпват поради покачването на морското равнище, което е резултат от изменението на климата.

„Не планирахме да загубим нито един сантиметър земя за постоянно“ казва о Чай Тек, заместник-директор на PUB, правителствена агенция, която координира усилията за спасяване на бреговете на страната. „Сингапур ще изгради непрекъснатата отбранителна линия по цялото си крайбрежие. Това е нещо, към което се отнасяме много сериозно.“

Приблизително една трета от Сингапур е на по-малко от 16 фута над морското равнище, което е достатъчно ниско, за да могат наводненията да причинят сериозни финансови загуби. Някои от най-ценните имоти се намират на уязвима земя: небостъргачите с изглед към крайбрежната зона Марина Бей, известна с луксозните си молове и казина, и кулите, в които се помещават гигантски банки като сингапурската DBS Group Holdings Ltd., най-голямата в Югоизточна Азия, и британската Standard Chartered Plc.

Според изчисленията на Bloomberg, направени по данни на компанията за недвижими имоти CBRE Group Inc., ако се допусне затопляне с 1,5 градуса по целзий, първокласните недвижими имоти в града на стойност 70 милиарда сингапурски долара (50 милиарда щатски долара) са изправени пред висок риск от наводнения. Друга застрашена и жизненоважна част на страната е остров Джуронг, където Shell Plc и Exxon Mobil Corp. имат петролни и нефтохимически производства.

„Има малки островни държави, но те нямат толкова голямо икономическо богатство“, казва Бенджамин Хортън, професор в Технологичния университет Нанянг в Сингапур, който изучава промените в морското равнище. „Действителната стойност на всеки квадратен метър в Сингапур е извън класациите. Това е страна, която е по-податлива на покачване на морското равнище от почти всяка друга страна в света.“

През 2019 г. министър-председателят Ли Хсиен Лун заяви, че Сингапур ще трябва да похарчи 100 милиарда сингапурски долара през следващите 100 години, за да се предпази от покачващото морско равнище. Оттогава насам правителството задели 5 милиарда сингапурски долара за фонд за защита на крайбрежието и наводненията. „Както защитата на въпръжените сили на Сингапур така и защиатата от климатичните промени са от екзистенциалнио значение“, казва тогава той. „Това са върпси на живот и смърт,. Всичко останало трябва да остане на заден план, за да се гарантира съществуването на нашата островна държава“.

Еднодневна разходка с велосипед по крайбрежните пътища на Сингапур ще ви отведе покрай блестящи небостъргачи и живописни язовири, плажове и мангрови блата – разнообразни гледки, които ясно показват как страната трябва внимателно да адаптира подхода си. Това, което Сингапур прави, ще бъде внимателно наблюдавано от други големи крайбрежни градове като Банкок, Маями, Ню Йорк и Шанхай.

Укрепване на града

В един от последните делнични дни туристи и местни жители пускат хвърчила на висока структура с ослепителна гледка към хоризонта на Сингапур. Но това, върху което стоят, е много повече от атракция. Това е язовир на стойност 226 милиона сингапурски долара, наречен Marina Barrage. В него седем гигантски помпи отвеждат излишната вода в морето по време на прилив и екстремни валежи. Понастоящем 70% от крайбежието на Сингапур е защитено от някакъв вид бариера, създадена от хората. Но градът-държава ще трябва да укрепи и подобри тези защити, тъй като тропическите бури се увеличават, а морското равнище се покачва.

Институтът по хидроинформатика и Националният университет на Сингапур работят с PUB за създаването на компютърен модел, който симулира комбинираните ефекти от покачването на морското равнище и валежите върху бреговете на страната. Когато бъде завършен през 2025 г., той ще помогне да се прецени кои райони са най-уязвими въз основа на прогнозираната дълбочина и продължителност на наводненията. „трябва да гледаме на това по много динамичен начин“, заяви Грейс Фу, министър на устойчивото развитие и околната среда, по време на събитие през септември, на което бе поставено началото на нов институт за защита на бреговете и наводненията. „Ако ни защитавате прекалено много губите много ресурси. Ако изградите защита на крайбрежието, която е твърде ниска, ще се окаже, че след няколко поколения ще трябва да го подобрите.“

Правителствените органи вече обмислят изграждането на бариери срещу бурята по водните пътища на Сингапур. По принцип бариерите ще бъдат отворени, така че корабите да могат да пътуват до дестинациите си. Но по време на силна буря те ще се затварят, заобикаляйки индустриалните зони на града. Други възможни мерки: увеличаване на височината на сегашните диги на крайбрежните резервоари: вратички за приливи и отливи, които блокират водата – и повече насипи, обикновено повдигнати купчини с пръст. Сингапур също така изгражда огромен допълнителен терминал на летището си на по-високо място, на 18 фута над средното морско равнище. Планирани са повече от 6 мили дренажи, които да предпазват пистите от вода.

Предприятията също се включват в инициативата. Компанията за недвижими имотир City Developments Ltd. е изградила бариери и сензори за нивото на водата в хотел St. Regis Singapore, търговския център Plais renaissance и небостъргача Republic Plaza. В бизнес квартала 38-етажнта кула на Frasers Property е оборудвана с шлюзове. „Все още има какво да се направи“, казва дейвид Фогарти, ръководител на консултантските услуги ESG в CBRE за Сингапур и Югоизточна Азия. „Компаниите мислят за повишаването на морското равнище, но не действат достатъчно бързо.“

Привличане на природата

В резервата Sungei Buloh Wetland Reserve, корените на мангровите дървета са с най-различни конфигурации. Те могат да приличат на молив, на свито коляно или на кокили. Тропическите дървета процъфтяват в солените приливни води. Дебелите им надземни корени и стволовете разбиват вълните и задържат седименти – образуват естествена бариера пред покачващите се морета.

За да се защитят правилно бреговете, мангровите гори трябва да се простират на стотици метри. В съседна Индонезия те могат да се простират дори на километри. В сингапур мангровите гори могат да намалят височината на вълните при буря с повече от 75%. Мангровите гори също така поглъщат до четири пъти повече въглерод в сравнение с дъждовните гори.

Но само мангровите гори не са достатъчни. Сингапур проучва дали може да комбинира дървета с други бариери, наречени ревери, често изработени от камък или бетон. Експерименти с комбинирани мангрови и каменни бариери се провеждат в крайбрежния природен парк Кранджи, близо до резервата за влажни зони, и Пулау Ханту остров на южното крайбрежие.

Съществуващите в Сингапур морски стени и укрепления ограничават едно от възможните решения, като насърчават растежа на повече магрови хабитати, казва Дайсуке Тайра, изследовател на мангровите гори в Центъра за природосъобразни климатични решения към Националния университет на Сингапур. Страната трябва да запази сегашните хабитати на тропически дървета и техните защитни корени, казват изследователите. Но вероятно ще трябва да разчита повече на бариери и други инженерни постижения. Когато става въпрос за отглеждане на мангрови гори, за да се задържат моретата, казва Тайра: „Сингапур е едно от най-предизвикателните места“.

Заимстване от Нидерлания

На Пулау Теконг, остров североизточно от Сингапур, гигантски машини свистят и тракат, докато работниците стабилизират почвата и изграждат мрежа от сложно проектирани дренажи и помни. Оборудването събира и отвежда дъждовната вода в езеро. След това излипшъкът може да се изпомпва в океана. Тази система, заедно с морските стени, позволява на Сингапур да направи нещо необикновено: да възстанови земя, която е под морското равнище.

Сингапур взима пример от Нидерландия, една трета от територията на която е под морското равнище. Нидерлания изграждат морски стени отвън бреговата си линия, създавайки нови парчета земя, които наричат полдъри. Парцелът с форма на боб на Пулау теконг е първият полдър в Сингапур. С площ от 3 квадратни мили той ще добави 1% към сушата на Сингапур, след като бъде завършен в края на 2024 г., и ще се използва за военно обучение.

В полдърите се използва по-малко пясът в сравнение с рекултивацията, която Сингапур е използвал в миналото. Това е огромно предимство, тъй като Сингапур е един от най-големите вносители на пясък в света, който е скъп.

Сингапур адаптира нидерландските методи към тропиците. Неговият ъгъл на тихия океан е по-спокоен от северния Атлантически океан, така че морските стени не трябва да са толкова високи, колкото в Нидерландия,спред ЯнЯаап Бринкман, директор на нидерландския институт за изследване на водите Deltares, който консултира Сингапур.

От друга страна Сингапур има по-интензивни дъждове, така че езерата, отводнителните канали и помпите са проектирани така, че да се справят с повече вода. Бринкман казва, че правителството се учи самостоятелно и започва сравнително плавно на Пулау Теконг: „Сингапур иска да провери дали технологията е безопасна и да се увери, че всичко работи добре, преди да предприеме следващата стъпка.“

Още по темата

Вредни емисии до глобално затопляне: важните климатични данни през 2023 г.

Атлантическите течения отслабват, сигнализирайки за големи климатични промени

Глобалните климатични промени са необратими и борбата е само с последствията