НАТО се готви да добави Швеция и Финландия към отбраната на север

В неделя членовете на НАТО се обединиха около Финландия и Швеция след като те обявиха плановете си да се присъединят към съюза. Това е поредната мащабна промяна в архитектурата за сигурност на Европа предизвикана от войната на Русия в Украйна, пише Bloomberg.  

Парламентите на северните страни се готвят да обсъдят членството в понеделник, като и на двете места болшинството от политици подкрепя присъединяването. През уикенда повечето външни министри на страните от НАТО, които присъстваха на среща в Берлин подкрепиха разширяването на блока на север. Този процес изисква единодушието на всички 30 съюзници.

След като влезем в НАТО, „ако бъдем нападнати, ще получим помощ. Ако друга страна членка бъде нападната, ние ще ѝ помогнем,“ бяха думите на финландския премиер Сана Марин в понеделник. „Гаранциите за сигурност на НАТО значително ще подсилят възпиращата сила на финландската отбрана“.

„Една от основните задачи на Финландия в НАТО ще бъде да подсигурим собствената си отбрана“, каза още тя.

Една от страните, които изрази опасения за приема на двете северни държави беше Турция. Външният министър Мевлют Чавушоглу не беше доволен, че Финландия и особено Швеция са взаимодействали с кюрдски войски, които водят боеве в източна Турция.

Тази седмица Швеция изпраща екип от дипломати в Анкара за преговори, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че очаква разногласията в плановете за разширяване да бъдат изгладени.

„Турция ясно показа, че няма намерение да блокира кандидатурите,“ каза той пред репортери в Берлин. Той изрази увереност, че опасенията на Турция няма да забавят процедурата по присъединяване и че „все още се надява процесът да бъде бърз и безпроблемен“.

Правителствата в Хелзинки и Стокхолм ще внесат официалните си кандидатури в централата на НАТО в Брюксел по-късно тази седмица след като те бъдат приети от съответните парламенти.

В петък Турция предизвика леки сътресения, когато неочаквано привлече внимание към това, което нарича подкрепа за кюрдските „терористи“. В миналото правителството на президента Ердоган е показвало, че ще подкрепи кандидатурата.

Турция отдавна се оплаква от недостатъчно сътрудничество от НАТО и европейските си партньори срещу Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), която е определяна като терористична организация от САЩ, ЕС и от Народни отряди за защита – паравоенна група, която оперира основно в Сирия.  

„Турция е споделяла своите опасения по време на срещи по въпроси на разширяването на НАТО,“ каза Чавушоглу пред репортери в Берлин. „По-точно представители на тези две страни са провеждали срещи с представители на ПКК и Народните отряди за защита, а Швеция са им предоставяли оръжия“.

Американският държавен секретар Антъни Блинкен заяви, че вярва с „голяма увереност“, че съюзниците ще се договорят и ще подкрепят разширяването. Канадският външен министър Мелани Жоли заяви, че „възможността е по-голяма от каквито и да са двустранни разногласия“ и призова за бърз процес по приема на кандидатите.

Този ход е още една стъпка в преобразуването на европейската сигурност след като руското нападение срещу Украйна накара Германия да се откаже от следвоенното си противопоставяне на разходи за отбрана и да започне мащабно обновяване на своята армия.

„Трудно можем да си представим по-голяма промяна в средата на сигурност от атака на една страна срещу своя съсед с население 40 млн. души с цел насилствено сваляне на нейното правителство,“ заяви финландският външен министър Пека Хаависто в неделя. “Това ни демонстрира, че архитектурата на сигурност на която Европа разчиташе до сега, като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, не работи и не успя да предотврати война”.

Във Финландия и Швеция инвазията на 24 февруари предизвика промяна в обществената опозиция срещу членството в НАТО почти за една нощ, въпреки предупреждението на Русия, че те могат да се сблъскат с последствия.

В края на този процес НАТО получава две сложни, модерни армии с оборудване, което вече е съвместимо с оборудването, използвано в блока, и подобрена способност да защитава трите балтийски държави - Естония, Латвия и Литва. Финландия охранява граница с Русия, дълга приблизително 1300 километра, има резерв от 900 000 войници и е в състояние да разположи 280 000 от тях по време на война. Придържа се към система, базирана на наборна служба, при която повечето мъже и някои жени преминават военно обучение, което продължава от шест месеца до една година.

Двете страни са били партньори и са се обучавали със силите на НАТО в миналото, като същевременно остават извън обхвата на нейните гаранции за колективна сигурност. Германският външен министър Аналена Бербок в неделя стигна дотам, че каза, че те вече са де факто „членове на НАТО, само без членски карти“.

Още по темата

Заявките на Финландия и Швеция за членство в НАТО са все по-ясни

Теодор Дечев: Европа се консолидира, а НАТО се разширява благодарение на Путин

Папа Франциск: НАТО може да е провокирала руската инвазия в Украйна