Инвеститорите бягат от Китай заради опасения, че рисковете стават повече от ползите

Нарастващият списък с рискове превръща Китай в потенциално блато за глобалните инвеститори.

Приятелството на президента Си Дзинпин с руския лидер Владимир Путин направи инвеститорите по-недоверчиви към Китай, докато комунистическата партия упорито следва стратегията за нулев толеранс срещу Covid и непредвидимите си кампании за регулиране на цели индустрии, пише Bloomberg. 

В резултат на това някои международни инвеститори считат разпределението на капитал в Китай за все по-нежелателно. Изходящите потоци от акции, облигации и взаимни фондове на страната се ускориха след нахлуването на Русия в Украйна. Норвежкият суверенен фонд за 1,3 трилиона долара отхвърли сделка с китайски гигант за спортно облекло поради опасения за нарушаване на човешките права. Фондовете за частен капитал в щатски долари, които инвестират в Китай, набраха едва 1,4 милиарда долара през първото тримесечие - най-ниската цифра за този период от 2018 г. насам.

Според Саймън Еделстен от британската инвестиционна компания Artemis Investment Management LLP, мащабът и скоростта с която бяха наложени санкции на Русия, ни принудиха да преосмислим отношението на Запада към Китай. Неговият екип от мениджъри, които управляват 37 милиарда долара, продаде всички свои инвестиции в Китай миналата година след намесата на Пекин във високопоставени публични компании като Didi Global Inc. и Ant Group Co., заявявайки, че подобни ходове застрашават правата на акционерите. По-настоятелната реторика на Китай около Хонконг и претенциите за суверенитет в Южнокитайско море също карат инвестиционния екип да се чувства неспокоен, каза Еделстен.

„Политическите и управленските фактори вече трябва да задават предпазлив тон, особено за дългосрочните ангажименти“ към Китай, каза Еделстен, добавяйки, че европейските мерки, предприети срещу Русия, показват, че силните търговски връзки не са гаранция за дипломатическа сигурност.

„Нахлуването в Украйна повишава тези рискове много рязко и нашите средства в Китай вероятно ще останат ограничени през следващите няколко години“, добави той.

Брендън Ахърн, главен инвестиционен директор в Krane Funds Advisors LLC, описва продажбата на китайски акции от международни инвеститори през последната година като „безразборна и без значение каква е продажната цена“.

Регулаторните действия на Пекин „се възприеха като атака срещу най-уважаваните в чужбина компании“, каза той, докато санкциите срещу Русия предизвикаха опасения, че същото може да се случи и с Китай. Неговата фирма, която управлява борсово търгувани фондове, фокусирани в Китай, заменя котираните в САЩ китайски акции с тези на борсата в Хонконг, за да намали риска.

Инвеститорите започват да печелят по-трудно пари от публичните пазари в Китай. Индексът на акциите CSI 300 е намалял с около 15% от началото на годината и неговата доходност, коригирана с риска - измерена чрез коефициента на Шарп - е сред най-ниските в световен мащаб - минус 2,1. Това е само малко по-добре от индекса Colombo All-Share на Шри Ланка. Китайският индекс се търгува близо до най-ниското ниво от 2014 г. насам в сравнение с глобалния индекс на акциите на MSCI Inc.

За първи път от 2010 г. насам китайските сравнителни суверенни 10-годишни облигации не предлагат по-добра доходност от съпоставими американски облигации. Освен това за последното тримесечие възвръщаемостта на високодоходния пазар на доларови кредити в Китай беше най-лошата от поне 10 години.

Глобалните фондове започнаха да се изтеглят и през март са продавали акции търгувани на континенталните пазари на стойност над 7 милиарда долара чрез обменни връзки с Хонконг. Те също така се освободиха от 14 милиарда долара китайски държавен дълг през последните два месеца и намалиха кредитните си линии. Залозите срещу Китай се считат за петата най-често сключвана сделка в последното проучване на инвеститорите от Bank of America Corp.

„Пазарите са загрижени заради връзките на Китай с Русия – това плаши инвеститорите и можете да видите, че от началото на инвазията апетитът към риск става все по-малък“, каза Стивън Инес, управляващ партньор в SPI Asset Management. „Всички продават китайски облигации, така че се радваме, че не сме купили нито една“.

И все пак, продажбата на китайски активи не е лесен избор. Пазарът на облигации на втората по големина икономика в света е за нас 21 трилиона долара, а фондовите борси са на стойност 16,4 трилиона долара на континента и в Хонконг. Китайските активи предлагат диверсификация за инвеститорите, каза миналата седмица ръководителят по инвестициите на Amundi Singapore Ltd. Джоевин Тео, като множество активи се борят под заплахата от инфлация и затягането на глобалните финансови условия. Някои дори наричат ​​китайските активи убежище.

„Това е една от най-добрите опции за диверсификация на глобалните фондове поради своя специфичен характер“, каза Лин Дзин Леонг, старши анализатор на развиващите се пазари в Азия в Columbia Threadneedle Investments, която управлява активи за около 754 милиарда долара. „Цикълът на растеж в Китай и инфлационният натиск, както и ниската волатилност на неговата валутна кошница“ помага за осигуряването на по-добра възвръщаемост в сравнение с риска, добави тя.

Китайските власти изглежда предприемат стъпки, за да може страната да стане по-атрактивна за глобалните парични средства. Миналия месец регулаторите обещаха да гарантират, че политиките ще са по-прозрачни и предсказуеми, а това са ключови пречки за инвеститорите, които загубиха трилиони долари през 2021 г. поради затегнатите мерки на Пекин срещу технологичните и образователни фирми. Китай също така прави компромиси, които могат да предоставят на американските регулатори частичен достъп до одити на китайски компании, регистрирани в САЩ.

Още по темата

Безработицата в Китай се покачва, а потреблението намалява заради затварянията

Китай подобри прогнозата, но щетите от масовите карантини предстоят

Китай отчита рязко влошаване на икономическата активност през март

Докато гиганти от Уолстрийт като JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc. бързат да поемат пълната собственост върху своите китайски предприятия, някои компании се освобождават от инвестициите си.

През март германската Fraport AG продаде дела си в летище Сиан на местен купувач, слагайки край на 14-годишния си престой в Китай. Летищният оператор заяви, че е решил да напусне китайския пазар, след като не успя да разшири бизнеса си. Fraport притежава и дял от летище Санкт Петербург в Русия, който в момента не може да продаде.

Други се готвят за отделяне на Китай от Запада. Самоуправляващата се технологична компания TuSimple Inc. обмисля да отдели операциите си в Китай в отделна единица, след опасенията на американските власти относно достъпа на Пекин до нейните данни. Петролният гигант Cnooc Ltd. може да прекрати операциите си в Обединеното кралство, Канада и САЩ поради опасения, че активите могат да бъдат обект на санкции, съобщи Ройтерс миналата седмица.

Инвестиционните специалисти в един американски фонд за частни инвестиции в Хонконг не търсят възможности в Китай толкова агресивно, както преди, въпреки че цените са далеч по-ниски, според източник, пожелал анонимност. Притесненията включват трудността при продажбата на притежаваните активи и проблемите, които могат да възникнат от втвърдяване на геополитическите позиции като например забрани за инвестиции от страна на САЩ или бойкот на потребителите на продукти, произведени в Китай.

Тъй като рисковете се увеличават и ползите намаляват, купуването на китайски активи може вече да не е толкова привлекателно за глобалните инвеститори. В реч миналата седмица министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън призова Пекин да поеме отговорност за все по-близките си отношения с Москва.

„Отношението на света към Китай и неговата готовност да приеме по-нататъшна икономическа интеграция може да бъдат повлияни от реакцията на Китай към нашия призив за решителни действия срещу Русия“, каза тя.