Кои западни петролни и суровинни гиганти са застрашени от нови санкции срещу Русия

Някои от най-големите петролни компании в света и търговци на суровини са изложени на риск от прекъсване на машабната им бизнес дейност в Русия, ако Западът изпълни заканата си за „безпрецедентните“ санкции срещу Москва за всяка по-нататъшна инвазия в Украйна, пише в свой материал Financial Times.

САЩ наблегнаха на мерки, насочени към финансовия сектор на Русия и към членовете на вътрешния кръг на президента Владимир Путин, а не на санкции, които пряко ще нарушат доставките на руски петрол и газ в Европа и потенциално ще тласнат още по-високи цени на енергията.

Въпреки това заплахата на Г-7 от финансови и икономически санкции срещу „широк спектър от секторни и индивидуални цели“ все още може да удари петролни компании като BP, Shell и ExxonMobil и търговци на суровини като Glencore, Vitol и Trafigura, които имат важни бизнес отношенията в страната.

„Обширните санкции наистина биха били проблематични за енергийния сектор, дори и да не са насочени директно към износа“, каза Ливия Паги, ръководител на отдела за политически риск в консултантската компания GPW.

Руската енергийна индустрия е толкова обширна, а участието на съюзниците на Путин е толкова широко, че новите санкции като минимум биха принудили западните компании „да спрат работа, докато нагодят експозицията си“.

BP притежава почти една пета от най-големия производител на петрол в Русия „Роснефт“. Един от големите ѝ конкуренти Shell, регистриран в Обединеното кралство, контролира 27,5% от огромния газов проект на Газпром Сахалин-2 в Далечния изток на Русия. Exxon работи в Русия от 25 години и добива нефт и газ в Източна Русия от 2005 г. в партньорство, включващо два филиала на Роснефт.

Trafigura и Vitol имат дялове в спорен арктически петролен проект, управляван от Роснефт, и са големи търговци на руски петрол. Базираната в Женева Gunvor също набира руски петрол, докато Glencore притежава 10,55% от EN+, групата за водноелектрическа енергия и метали, която в миналото беше контролирана от руския олигарх Олег Дерипаска, както и малък дял в Роснефт.

Подкрепяният от държавата производител на петрол е с наложени санкции от САЩ и ЕС от 2014 г., когато Русия анексира Крим от Украйна.

Целта на мерките беше да гарантират, че Роснефт все още може да изнася петрол и газ, но да спре бъдещия растеж на компанията. Това се случи, защото блокира достъпа на производителя на енергия до западно финансиране с матуритет, по-дълъг от 90 дни, и достъпа му до технологии и персонал, необходими за определени проучвателни дейности.

Главният изпълнителен директор на Роснефт Игор Сечин също беше обект на индивидуални санкции, които не позволяват на американски граждани или юридически лица да работят с него.

В резултат на това BP успя да събере 2,4 милиарда долара дивиденти от Роснефт за миналата година, а главният изпълнителен директор Бърнард Луни продължи да бъде в борда на Роснефт.

Брайън О'Тул, бивш експерт по санкциите в Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, каза, че стремежът за всякакви нови ограничения, свързани с енергетиката, вероятно ще бъде подобен и че „всякакви значителни мерки срещу Газпром и Роснефт, които засягат текущите доставки ” са били малко вероятни.

Вместо това санкциите може да са насочени към инфраструктура за рафиниране като тръбопроводи или бизнеси надолу по веригата като руските търговски къщи, добави О’Тул. „Такива неща може да са по-приемливи и може да не окажат влияние върху текущото производство, но биха изпратили послание, че енергийният сектор не е напълно недосегаем“.

Миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън предположи, че най-тежките санкции ще бъдат насочени към най-големите руски финансови институции. Подобни мерки, като евентуално изключване на Русия от международната система за разплащане Swift – е малко вероятно да попречат на западните компании да вземат или плащат за енергийни доставки, но биха затруднили операциите на групи като BP или Shell, каза О'Тул.

BP, Shell и Exxon отказаха коментар. В интервю за FT този месец Луни каза, че BP ще се тревожи само за новите санкции, ако и когато те се материализират. „Да видим какво ще стане. Сега има санкции, ние спазваме санкциите и ще продължим да го правим.”

Представители на Trafigura, Vitol, Glencore и Gunvor отказаха коментар.

През 2018 г., когато САЩ наложиха санкции на Дерипаска и неговите алуминиеви компании Русал и En+, това хвърли пазарите на метали в хаос и предизвика значителни прекъсвания на веригата за доставки.

Русал, в която тогава Glencore държеше 9%, беше поставена в черния списък от финансовите институции, създавайки огромни проблеми за европейските компании и доведе до поскъпване на алуминия на Лондонската метална борса с 30%. 

Русия е и основен производител на паладий, който автомобилните производители използват за отстраняване на токсичните емисии от изгорелите газове, както и на платина, мед и никел, които пък са ключови материали за производство на батерии.

Най-големият риск за стоковите пазари обаче ще дойде не от санкциите, а от това как Русия може да отвърне, каза Крофт от RBC пред Financial Times.

„Много анализатори се тревожат от използването на руски стоки за оръжие в отговор на потенциално изправени пред най-тежките санкции досега“, добави тя. Като се има предвид вече затегнатите условия на пазара, рекордната цена на газа най-високите цени на петрола от седем години насам, всеки ход на Русия да ограничи доставките ще доведе до още по-високи цени.

Кристиан Линднер, министър на финансите на Германия, предупреди FT миналата седмица, че Кремъл може да отвърне, като намали или дори спре газовите потоци към Европа. Русия доставя около 40% от газа за Европа.

Освен това е третият по големина производител на петрол в света след САЩ и Саудитска Арабия. Миналата година добивът на страна е бил приблизително 10 милиона барела на ден, което е около 10% от световното производство.

„Западните страни могат да направят много малко по отношение на санкциите, което да не засяга пряко и техните търговски интереси“.