Исторически винаги е имало въпроси кога е правилният момент за влизане. Но нито една друга страна не е влизала в еврозоната в условията на такъв силен външно- и вътрешноикономически натиск, както България днес. Аз мисля, че няма по-подходящ момент от сега, защото „прозорецът на възможността“ може бързо да се затвори. Пропуснем ли сега – следващата възможност може да е след години. Въпреки това оттук нататък, каквото и да се случва в икономиката, ще го приписваме на еврото. Това каза проф. д-р Даниела Бобева от Института за икономически изследвания на БАН в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Проф. Бобева е била министър на икономиката в служебното правителство на Стефан Софиянски, когато 1 долар е бил 3000 лева. Според нея аргументите сега на хората против еврото са същите, каквито са били и при тези против приемането на България във валутния борд преди близо 30 години.

„Ние накрая успяхме, унижаваха ни доста по пътя до тук, но успяхме, хванахме подходящ момент, колкото и трудно да беше.“

Въпреки това тя смята, че България не само сега, а и преди почти 20 години е изпълнявала критериите за членство в еврозоната, дори преди членството си в ЕС. Но оттогава насам няколко пъти страната е била блокирана по пътя към единната валута. Първо – защото бордът не е признат за еквивалент на валутния механизъм II, а след това – с допълнителни изисквания, които не са били официални критерии. Но проблемите отпреди 30 години остават същите.

„Ние като икономика и като държава продължаваме да си трупваме едни същи проблеми, които не решаваме. Това са корупцията, начинът по който функционират институциите, правната ни рамка и нейното изпълнение.“

Членството в еврозоната има много по-голяма геополитическа стойност, отколкото икономическа - „играеш в „Шампионската лига“ – както казваше Жан-Клод Трише (бел. ред. президент на ЕЦБ 2003-2011)“, коментира събеседника. Но не е и „автокаско“.

„Не означава, че правиш каквото искаш, а някой ще дойде и ще те спаси. Има конкретни правила, има дисциплина. Европейската централна банка и Европейската комисия се научиха от грешките с Гърция и вече прилагат много по-строг надзор. Включително чрез банковия съюз. Аз самата имах притеснения, че ще изгубим контрол над нашата банкова система, но досега няма фалити, системата устоя.“

И въпреки че приемането на страната ни в еврозоната е добра новина, от която ще има много печеливши – изсветляване на сивия сектор, износители, туризъм, капиталови пазари, Даниела Бобева предупреди, че преходната година ще трудна.

„Ако има проблеми, те ще са тази година. Ценовият шок настъпва обикновено преди, а не след приемането на еврото. Очакваната 3,6% инфлация е подценена много. Тя ще бъде много по-висока тази година.“

Освен това се създават и прекомерни очаквания. Въпреки твърденията на властимащите, че през първата година веднага ще видим позитивите, това няма да се случи, смята гостът.

Според нея 2026 г. ще е трудна година не заради еврото, а поради глобалната икономическа конюктура – висока инфлация, външнотърговски рискове, слабо търсене и растеж в еврозоната, което ще ограничи външно търсене за българските стоки и отново двигател на растежа у нас ще бъде вътрешното потребление.

И въпреки всичко „това е еврозоната, която оцелява във всякакви външно-политически и икономически шокове. Така че, аз мисля, че сме тръгнали по правия път. Мисля, че ще спечелим и като граждани самочувствие от това, че вече сме в еврозоната.“

Даниела Бобева е категорична, че влизането в еврозоната е възможност, не е гаранция. Ако не я използваме разумно, няма да има ефект. А за това се изисква и убедително лидерство, което да заглуши шумните интерпретации на скептиците по отношение на еврото.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

Какво донесе еврото на Европейския съюз? Попитахме експертите

Няма политическа воля за широка и ясна информационна кампания за еврото

ЕЦБ ни предупреди за рисковете: корупция, изпиране на пари, жилищни кредити

ЕЦБ: България може да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Липсата на комуникационна кампания за еврото води до спекулации сред гражданите