Миналата седмица излязоха докладите за конвергенцията на Европейската комисия и Европейската централна банка за България, която на практика ни дава зелена светлината да станем 21-ия член на еврозоната от 1 януари 2026 година. За това Bloomberg TV България попита водещи експерти. Какво донесе еврото на Европейския съюз?

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в „ЕЛАНА трейдинг“

Нуждата на Европа да има своя собствена валута за своята интеграция става ясна след засилването на доминацията на САЩ, края на златния стандарт и споразумението Плаза. Политиците осъзнават необходимостта от единна европейска икономика, която би работила много по-добре с единна собствена валута, коментира Цачев. 

Под егидата на една валута са събрани много различни икономики със свои собствени предизвикателства, но най-голям проблем е различната фискална дисциплина, смята Цачев. Със спомените от дълговата криза, сега отново се говори за огромни заеми, този път за засилване на отбраната на ЕС и това - донякъде парадоксално - засилва позицията на еврото. 

"Ситуацията е такава в световен мащаб, че капиталите в момента търсят алтернатива на американските инвестиции и това в някаква степен подкрепя ръста на едината валута. Това ще се окаже ползотворно в дългосрочен план за инвестициите на европейските пазари, особено в акциите. Това е един от факторите, от които може да очакваме положителен ефект за еврозоната, защото целият свят ще търси алтернатива на долара."

Мартин Търпанов,  ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock

Еврото е естествено продължение за европейския съюз и за над 25 години се превърна във втората водеща валута в света. То заема над 20% от валутните резерви; около 25% са облигациита в евро в световен мащаб. Над 20% от заемите също са в евро, както и близо 30% от разплащанията, коментира Търпанов.

"Еврото носи по-голяма икономическа, финансова и капиталова интеграция. Капиталовите пазари в Европа са по-тясно свързани от всякога. Във финансово отношение банковата система в Европа е изключително стабилна. Европейска централна банка със своите инструменти допринася за много по-качествен и сигурен надзор върху банковата система. Икономическата интеграция е очевидна. По-голямата част от страните имат в настоящия момент един от най-високите си нива на брутен вътрешен продукт на глава от населението и икономическият просперитет в страните членки е очевиден."  

Даниел Василев, икономист

Еврото донесе на ЕС повече централизация и окрупняване на политическата власт във финансовата система. Еврото донесе и много голям морален риск, както се видя от сериозната дългова криза, коментира Василев.

"В парични съюзи имаме злощастния опит, че има държави, които се възползват на пук на правилата. Не говорим за лошо функциониране на съюза - някои от страните разбират твърде добре как функционира този съюз."

Еврото губи много от покупателната си способност - над половината от създаването си преди близо четвърт век, каза Василев, но добави, че няма как да се прогнозира с точност как биха се държали националните валути, които се вляха в еврото, през този период от време. В същото време еврото бавно губи ролята си на световна резервна валута и се използва за търговия предимно в ЕС и близки на съюза държави.

"Едно от най-силните отражения върху икономиката, свързани с еврото, е че вече говорим за централизирано управление на кредитната експанзия в рамките на еврозоната. Това не е твърде добра новина, защото стои в основата на повтарящите се цикли на бумове и рецесии."

Остават и опасенията за засилен контрол върху населението на ЕС чрез въвеждането на дигиталното евро, каза Василев, като добави, че няма конкретна заявка, че това ще се случи.

Николай Ваньов, управляващ директор на MK Brokers

Първоначалното въвеждане на еврото донесе много по-тясна интеграция в монетарен смисъл за всички държави, които бяха в първата вълна на навлизане в ЕС. То донесе със себе си и известни рискове, свързани с това, че еврото интегрира ЕС монетарно, но лисваше фискална интеграция, коментира Ваньов.

Като се изключи дълговата криза, "еврото донесе изключително много ползи, свързани с увеличаване на междуграничния търговски обем, с намаляване на така наречените мъртви разходи, свързани с валутна обмяна и валутно хеджиране.  Всичко това доведе до сериозно нарастване на търговията вътре в самия ЕС и може би беше абсолютно ключово за развитието на ЕС."

За втората вълна еврото донесе също така засилени инвестиции и икономически растеж, и по-сериозен интерес към капиталовите пазари в тези страни. Реалното изражение в Хърватия на въвеждането на еврото като БВП на глава от населението беше значителен.

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

Еврото донесе много възможности за бързо икономическо развитие и преодоляване на множество кризи, които щяха да бъдат много по-тежки, ако не беше еврото, коментира Караиванов.

"Еврото е един инструмент, който върши работа, ако се използва правилно. И сега ще имаме възможности и ние да използваме този инструмент - и при нас ще бъде много успешно, ако и ние го използваме по правилния начин. Основното нещо, което не трябва да се прави, е високата задлъжнялост. От там насетне еврото може да реши всякакви проблем от икономически характер."

Повече по темата може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

По-силният растеж в еврозоната е следствие и от паричната политика на ЕЦБ

Три сценария за имотния пазар в България покрай еврозоната

Няма политическа воля за широка и ясна информационна кампания за еврото

ЕЦБ ни предупреди за рисковете: корупция, изпиране на пари, жилищни кредити