Европа напусна полето на дипломацията и отстъпи пред силата

Европа отсъства от световната дипломация. Тя напусна полето, където беше най-силна – в преговорите, дипломацията, политическите и икономическите стандарти. Беше търсена като посредник навсякъде до сега. Сега никой ни търси. Вече не присъстваме в преговорите за спирането на огъня между Индия и Пакистан, в преговорите за Украйна, в Близкия изток, дори при ядрената сделка с Иран. Ние освободихме това поле и най-лошото от това е, че дадохме възможност да се промени дипломацията. И тук идва Тръмп. Той замени меката сила с твърдата. Многостранната дипломацията беше заменена от двустранната, където по-силният винаги има преимущество. Това заяви Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

всичко това на практика поставя Европа в едно крайно неуютно състояние в световната политика. Показателен е примерът с Украйна:

„Европа се опитва да влезе в преговорите, но не беше двигателят. Тръмп осигури преговорите, Путин – мястото, дневния ред и условията.“

Според Кючуков провелата се среща на 16 май в Истанбул не е била провал, а е поставила началото на процес за установяване на мир.

„Това е възможното ниво, от което да започне процес. Ако в Истанбул се бяха срещнали Путин и Зеленски, това ще се означава край, а не начало на преговорите.“

Гостът коментира, че в тези разговори САЩ и Русия преговарят за геополитика и войната в Украйна е като фон. Но след края на войната Европа може да има решаваща роля в един по най-съществените въпроси – как ще се градят новите дипломатически отношения с Русия.

„Рано или късно тази война ще свърши. Аз не съм чул до сега визия за това как оттук нататък се градят отношенията Европа-Русия. Как трябва да се градят, когато доверието е изгубено?“

Това ще бъде трънлив път, който ще трябва да мине през взаимни мерки на доверие и подписване на редица договорености, които да върнат доверието между двете сили и да осигурят почва за нормализация на отношенията по подобие на действията през 60-те и 70-те години на XX век.

Въпреки това, според директора на Института за икономика и международни отношения, Старият континент избира да се прехвърли от меката към твърдата сила, „където няма тези възможности“. Европа ще гради оръжеен арсенал без единна европейска концепция за сигурност.

„В сигурност и отбраната парите изпревариха идеите… Това, което имаме е опит да се осигури финансиране за закупуване на оръжия на национално ниво. В един свят на ядрените оръжия, Европа трудно би могла да постигне ядрен паритет, с която и да било от големите сили.“

Дори при споделяне на френския ядрения чадър, каквито идеи се прокарват в Полша, сигурността на континента остава несигурен фактор, ако през 2027 г. в президентското кресло в Елисейския дворец се настани Марин льо Пен, Жордан Бардела или друг популист.

По думите на Любомир Кючуков това, което липсва на Европа е договорената сигурност и споразуменията, които гарантират, че оръжията няма да се използват.

„Целта на всяко въоръжаване се дефинира като сдържане. Оръжието е елемент на сдържане до момента, в който се изстреля първият изстрел. След това оръжието се превръща вече в средство за водене на война.“

Според него пътят напред за европейските държави минава възстановяване на доверието, взаимен диалог и компромис между на международната сцена.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

Още по темата

Германия обещава да защитава балтийските държави срещу всяка руска заплаха

ЕС прави първата си инвестиция в отбрана за €40 млн.

Европа има мандат да бъде лидерът на един по-справедлив свободен свят

Глобалните разходи за отбрана се увеличават най-много от Студената война насам