България няма стратегия за прехода, има План в областта на енергетиката и климата, но това общо взето са апликационни форми на Европейската комисия, които ние сме попълнили. Реално няма стратегия в България за това как да се развива новата енергетика и как да се извършва преходът. Това от една страна е проблем, от друга не е. Не е проблем, защото тази енергетика се развива на чисто комерсиален принцип, тъй като е най-евтина. Проблем е обаче, тъй като  много инвестиционни проекти не могат да бъдат изградени заради нуждата от държавна подкрепа. Няма нужда от финансиране на инфраструктура, но има нужда от политическа, от регулаторна рамка. Затова целият този преход се е задънил. Това заяви Юлиан Попов, съветник на Европейската климатична фондация и бивш министър на околната среда, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Попов коментира темата в контекста на предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Решението той определи като „феномен“, подобен на случая с ТЕЦ „Марица-изток“ от 2020 г., когато правителството го задължи да работи на пълен капацитет. И посочи, че управлението на държавните дружества не трябва да се взима на такъв принцип.  

"Един голям проблем в България е, че търговските дружества се делят на държавни и частни и държавните се управляват от министерствата… Това е заболяване на българската политика, от което още не сме излезли“.

Той отбеляза, че „сега на практика соларна енергетика се строи навсякъде в България, желание за инвестиции има навсякъде и те са огромни – с изключение на „Марица-изток“.

"Вместо най-големите мощности да са концентрирани в „Марица-изток“, тя е земя, в която де факто е забранено изграждането на нова енергетика“.

По отношение на предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост Попов очаква да има забавяне на плащания след решението за предоговаряне, но не смята, че ще се стигне до загуба на плащания.

„България трябва да предложи нещо смислено като алтернатива, иначе отварянето на вече съгласен договор ще е една много тягостна процедура“.

Експертът отбеляза, че Планът не е енергиен, като обясни, че в него има изискване 37% от разходите на европейско равнище да са за климатично обвързани действия и реформи, а те могат да са в много насоки.

„Планът в момента се употребява много предизборно. Фактът, че целият парламент гласува това предложение означава, че едни партии предлагат нещо, което има силен популистки заряд, а други партии се страхуват да му се противопоставят“.

Попов коментира и „студената енергийна война“ на Русия срещу Европа.

„Путин категорично загуби… Русия на практика е напът да загуби изцяло европейския пазар. Тя не може да го замени с Китай или Индия – няма такава инфраструктура, освен това Китай няма нужда от тези количества, нито дава индикации, че ще строи инфраструктура. Това е тотална стратегическа загуба“.

Гостът очаква понижените цени на енергията да са устойчиви.

„Свиването на потреблението, ръстът на възобновяемата енергия и новата инфраструктура водят до стабилна тенденция, в която ще се окаже, че Европа има по-малка нужда от газ, повече източници на газ и много други източници, които да изместват газа“.

Според него ситуацията с "Лукойл" не води до системен риск за българската икономика. „Няма и риск от недостиг на дизел по бензиностанциите“, смята Попов.

Целия разговор гледайте във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването „Светът е бизнес“ гледайте тук.