В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

ЕК трябва да постави червените линии след казуса с Полша, за да запази авторитета си

Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет за външна политика и директор на офиса в София, "В развитие", 12.10.2021

14:54 | 12 октомври 2021
Обновен: 15:47 | 12 октомври 2021
Автор: Веселин Николов

Решението на Конституционният съд във Варшава да обяви части от европейското право за несъвместими с Конституцията на Полша е игра на нерви, която може да създаде несигурност за бизнесите, които оперират в Полша, както и за целия Европейския съюз. Така описа ситуацията Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет за външна политика и директор на офиса в София, в предаването „В развитие“ с Делян Петришки.

Решението на съда е абсурдно, тъй като Полша, както и всички страни в Европейския съюз, е подписала договор, в който ясно се казва, че европейските закони имат върховенство над националните, коментира Чернева.

Това създава една много трудна ситуация не само за Полша, но и за всички европейски бизнеси, които са инвестирали в тази държава, защото показва, че европейските правила може да не важат там. Така например от днес съдилища в други страни в ЕС могат да откажат да приемат решенията на полските си колеги. Това означава, че фирми, които функционират в няколко европейски страни, могат да се окажат извън европейска юрисдикция. 

Сега предстои Европейската комисия да задейства механизма за върховенство на закона – т.е. да спре 24 млрд. евро, които Полша трябва да получи от ЕС. Ако ЕК задейства това решение, това ще е знак за цялата Централна Европа – това ще е знак и към Виктор Орбан, посочи Чернева.

За да спрат това действие на комисията, Полша и Унгария са подали молба до същия този Европейски съд, който Полша дискредитира, да обяви за невалиден механизма за върховенство на закона, каза Чернева и обясни, че това не може да спре блокирането на средствата, а само да отложи неговото действие, ако ЕК реши да наложи мярката. 

Колкото повече двете държави се държат деструктивно по отношение на правилата на ЕС, толкова по-голяма е вероятността да загубят достъп до тези значителни средства. 

Наближава „време разделно“ за ЕС. Големият лидер Меркел си отива, Еманюел Макрон трябва да се яви на избори догодина. ЕК ще е тази, която трябва да каже как ще действа от тук нататък с Полша, Унгария, а и спрямо други страни – като Чехия, Словения, България и Румъния, които имат проблеми с върховенството на закона от много години. Предполагам, че до лятото ще видим и действия със замразяване на фондове за страни от Централна и Източна Европа, ако няма радикална промяна в тяхното поведение.

Кои са основните принципни, от които Европейската комисия няма да отстъпи, какво е бъдещето за разделението между Изток и Запад в ЕС и каква ще е стратегията спрямо Полша и Унгария - гледайте във видеото.