От 8 до 10 октомври ще се проведе годишна конференция на европейското дружество за „История на икономическата мисъл“, където домакин е УНСС. Това е най-голямата международна конференция организирана през последните години в университета, а темата е „Развитие и недоразвитие в историята на икономическата мисъл“. Това заяви проф. Пенчо Пенчев, ръководител катедра "Политическа икономия" в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Конференцията ще бъде хибридна и във фокуса на дебата ще попадне тезата на Адам Смит за богатството на народите.

„Да си беден не е много трудно и всички го знаем. Трябва да се даде отговор как да има развитие и да се достигне до богатство в цялостно обществено развитие.“

Ще се обсъди създаването на по-добрия жизнен стандарт и как икономиката се опитва да даде отговора на този въпрос. Също така защо някой общества засядат в недоразвитието си и не могат да се измъкнат. Проф. Пенчо Пенчев споделя, че България не е нито към развитите или към заседналите и е по средата заради основните икономически показатели. 

Интересен акцент са български икономисти в икономическата ни история. Гостът дава пример с отличаващия се икономист Константин Бобчев, който е добре образован, но и добре забравен. Разработва теория, че щом започваме да се развиваме икономически късно, това води до по-лошо индустриализиране. А през 30-те на 20 в. това е бил пътят към забогатяването и развитието. Той е привърженик на протекционизма и се обосновава добре теоретично. Като сред маса от икономисти, протекционизмът не се приема добре. Константин Бобчев е кореспондирал със световни икономисти като с Лудвиг фон Мизес, Оскар Моргенщерн и други.

„Макар и с малко на брой икономисти, науката е била част от света. За съжаление, в дълъг период от развитието на българската икономическа мисъл е била изолирана. Ние сме внасяли икономически идеи, но не сме имали какво да предложим за износ.“

Гостът споделя, че рядко в българската икономическа мисъл се срещат дебати като този, който предстои в УНСС. От своя страна самите дебати рядко дават правилни политически решения, за това очаква след конференцията да се модернизира българска икономическа мисъл. Също иновативна икономическа мисъл не се вижда и в предизборните политическите дебати. Това, което се предлага са ограничен нови идеи и липсва сблъсъкът на идеи - нови стари, леви, десни. Икономически идеи не са преведени на достъпен език, за да бъдат разбрани от хората.

Допълва, че съвременните икономисти не харесват съвременната история на икономиката. Много от новите идеи са просто добре забравени стари. Необходимо е да се разгледат как са се развивали, какво са предлагали и до какво какви процеси са стигнали.

„Не че историята на икономиката ще предопредели нашето бъдеще, но трябва да имаме огледало за задно виждане, както автомобилите“