В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Защо България отстъпва с 4 позиции в класацията за икономическа свобода

Зорница Славова, старши икономист, Институт за пазарна икономика (ИПИ), „В развитие“, 15.09.2021 г.

16:55 | 15 септември 2021
Обновен: 16:56 | 15 септември 2021
Автор: Михаил Митев

Икономическата свобода се измерва от индикатори, разпределени в няколко различни категории - размер на правителството, правна система и право на собственост, стабилни пари, свободна международна търговия и регулации. България пада с 4 места в световната класация на института Fraser за икономическата свобода и заема 36-то място тази година от общо 165 държави и територии. Страната ни бележи ръст от едва 0,02 пункта и затова други държави успяват да ни изпреварят. Това сподели Зорница Славова, старши икономист, Институт за пазарна икономика (ИПИ) в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

По думите ѝ най-високите оценки, които България е получила ,са в международната търговия заради членството ни в ЕС и общата политика, която намалява митата и различните търговски ограничения за търговия. Друга категория с висока оценка е стабилната ни валута заради валутния борд, който поддържа сигурността на лева, положително влияние оказва размерът на плоския данък от 10%.

Според Славова от 30 години имаме застой в определени области и затова оценката не се повишава в тези категории. Такава е категорията правната система, където се измерва безпристрастността на съдилищата. Влияние при нея оказват слабото доверие към полицията и липсата на защита на правото на собственост у нас. Фактор за ниската оценка по критерия „размер на правителството“ са високите правителствени харчове, преразпределени през бюджета и големият брой на трансферите и на субсидиите.

През последните години има трайно увеличаване на икономическата свобода в глобален план, но пандемията вероятно ще промени тази тенденция, смята Зорница Славова. По думите ѝ авторите на изследването всяка година подчертават какво е значението на по-високата икономическа свобода за растежа и доходите.

По-свободните държави имат 9 пъти по-високо БВП на глава от населението. Те са 9 пъти по-богати, продължителността на живота им е 15 години по-висока, детската смъртност е значително по-ниска.“

Това се дължи на работата на институциите, както и на действащата правна система, която осигурява по-високо благосъстояние на държавата. По този начин самите държави определят себе си и за по-щастливи. Така се очертава ясната връзка между индикаторите, работещите инструменти, размера на правителството, регулациите и свободната търговия за гражданите и бизнеса. Тези фактори влияят и на решенията на инвеститорите, посочи Зорница Славова.

 Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.