Увеличението на пенсиите едва ли ще премахне бедността сред пенсионерите, защото се ползват като база данни за бедността от преди 2-3 години. Дори след актуализацията бедни пенсионери ще продължава да има.Това заяви Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика, в ефира на предаването “В развитие” с водещ Вероника Денизова. 

“Всички са единодушни, че трябва да има преизчисляване на пенсиите и няма икономисти, които да могат да оборят това. Проблемът е как да стане. В момента аргументът е, че имаме силно преизпълнен бюджет и правителството може да си позволи такава актуализация. Но аз не съм сигурен, че следващите години ще са толкова добри, колкото тази.” 

Адриан Николов изрази опасения, че може следващите години да се наложи да се направи свиване на щедрото предложение, което в момента се обсъжда в парламента. С актуализирания бюджет на държавното обществено осигуряване Народно събрание прие добавка към всички пенсии от 120 лв. за октомври, ноември и декември. От 25 декември минималната пенсия става 370 лв., а максималната 1500 лв. От същата дата всички пенсии се преизчисляват с коефициент 1.35, а от първи октомври се увеличава обезщетението за втората година майчинство на 650 лв. 

“Аз персонално не виждам особено голяма причина да финансираме повече майчинството. Това беше най-странната идея от всички предложения. Ние вече имаме най-щедрото и най-дългото майчинство в Европейския съюз, което е доста добре платено.” 

Икономистът е на мнение, че с мярка като тази за майчинството по-скоро прозират популистки ходове, които целят дивиденти за партиите за следващите избори. Адриан Николов коментира и нуждата от финансиране на настоящите ковид мерки. Той е на мнение, че в момента правителството има продългова и продефицитна политика и едва ли ще има проблем с поддържането на мерките. Николов посочи, че покритието на ковид мерките в България е много малко и дори при най-сериозните пикове на пандемията от мярката 60/40 са се възползвали много малко предприятия. Икономистът прогнозира, че няма да се стига до сериозно затваряне на бизнеси, а по-скоро ограничения за броя посетители и създаване на различия в правомощията на ваксинирани и неваксинирани. 

Николов е на мнение, че политическата нестабилност също е сериозен риск за икономиката.

Адриан Николов коментира и нуждата от финансиране на настоящите ковид мерки. Той е на мнение, че в момента правителството има продългова и продефицитна политика и едва ли ще има проблем с поддържането на мерките. Николов посочи, че покритието на ковид мерките в България е много малко и дори при най-сериозните пикове на пандемията от мярката 60/40 са се възползвали много малко предприятия. Икономистът прогнозира, че няма да се стига до сериозно затваряне на бизнеси, а по-скоро ограничения за броя посетители и създаване на различия в правомощията на ваксинирани и неваксинирани. 

Николов е на мнение, че политическата нестабилност също е сериозен риск за икономиката. 

“Ние ще имаме служебно правителство по време на самата бюджетна процедура. То няма демократичния мандат да направи такава промяна, би могло ако иска, но не изглежда правилно да се случи по този начин..” 

Той коментира, че заглавията за уникалния ръст на БВП годишна база за второто тримесечие от 9.9% са подвеждащи. Растежът е толкова висок заради ниската база от миналата година, когато мерките бяха най-строги и всичко беше затворено. Според Николов единственият начин, по който можем да мерим възстановяването, е на базата на показателите от 2019 г. Икономистът заяви, че въпреки всичко България не е усетила толкова тежко кризата през 2020 г. Това е и причината нашият ръст на годишна база да е по-малък от средното за ЕС - 13%.

Вижте повече във видеото

Всички гости на предаването "В развитие" вижте тук