В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Монополът в българската енергетика изчезва

Емил Аспарухов, финансов експерт, "В развитие", 16.07.2021

15:45 | 16 юли 2021
Обновен: 15:55 | 21 юли 2021
Автор: Георги Карамфилов

Цената на търгуваната на свободния пазар електроенергия е 200 лв. за мегаватчас. За тази година промени в цената не се очакват, което означава, че потребителите ще трябва да се справят с тази сума поне до края на 2021 г. Причината за това рязко покачване в цената на тока е, че през последните години българският електроенергиен пазар постепенно преминава през трансформация от индивидуален към един по-голям общ енергиен пазар заедно с тези на нашите страни съседки Румъния и Гърция. Тече процес на сливане. Това е мнението, което изрази финансовият експерт Емил Аспарухов в предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки

“Българският енергиен пазар става част от региона и дори от цяла Европа”

Емил Аспарухов засегна темата за “къплинг” на енергийните пазари в региона на Балканите или казано по друг начин - процес на сливане/скачване.  Позитивите на този процес са, че България няма как да бъде изолирана от общоевропейския енергиен пазар и по-лесно може да се противопостави на монопола. Негативният ефект е видим - рязкото покачването на цената на тока, което най-вече се отразява на потребителите на електроенергия, но Емил Аспарухов смята, че това ще е временно. 

“Румъния отдавна е в къплинг с Унгария, а самата Унгария е най-ликвидният и развит пазар в Централна и Източна Европа. Реално, български ток може да достигне до всяка една точка на Европа.”

Друг факт, който Аспарухов посочва, е че Гърция и Италия също са в такъв вид къплинг връзка, а традиционно италианският енергиен пазар е по-скъп. Подобен тип взаимовръзки доказват, че в Европа тече процес на изравняване на цените на пазара за електроенергия. Големи разминавания в цените за мегаватчас вече не се забелязват, като различията в развитието на икономиката на различните държави не е особен фактор. 

Високата цена на въглеродните емисии също играе ключова роля в покачването на цената на електроенергията. Напомняме, че цената за тон въглеродни емисии е 60 евро, което прави един мегаватчас изключително скъп. 

Друг фактор, който финансовият експерт Емил Аспарухов посочва, е инфлационният натиск. Ковид пандемията наложи блокаж на производството и потреблението, но сега се забелязва огромна икономическа активност и потребление, което се съчетава с все още важащите улеснения, които са наложени от централните банки. “Комбинацията от всички тези фактори няма как да не окаже влияние и на цената на тока”, смята Емил Аспарухов. Покачването на цената на тока не е феномен, който се забелязва само в България. В цяла Европа цените стремглаво растат.   

Финансовият експерт обаче не смята, че това е повод за сериозно притеснение. Да, потребителите ще трябва да понесат удара от скачането на цените, но от друга страна това ще доведе до повече желаещи да се включат в бизнеса с електроенергията - заради печалбата от цената на тока. Повече производители на електроенергия означава, че повече ток ще бъде произведен, което неминуемо ще доведе до спад в цената. 

Емил Аспарухов предвижда, че ще има и покачване в инвестициите във възобновяеми източници, но този път то ще бъде на пазарен принцип, а не чрез държавна намеса. Слънчевата енергия е алтернатива защото по-лесно управляема и предвидима от тока. Вятърните турбини също са опция. Въпреки временното неудобство от скока в цените, този процес означава, че пазарът се освобождава от монопола, а познатите до сега производствени мощности също няма да толкова важни. Идва нова генерация от бизнесмени, които да инвестират в алтернативни източници на енергия. 

Целия разговор вижте във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук