Германският финансов министър Волфганг Шойбле, който се оттегли от Еврогрупата, и председателят й Йерум Дейселблум, чийто мандат изтича през януари 2018, белязаха присъствието си в Еврогрупата със справянето с последиците от рецесията от 2008, която прерасна в суверенна, а и в някой страни от ЕС – в банкова криза.

Това коментира в ефира на „В развитие“ с водещ Делян Петришки финансистът Борис Петров.

Доктрината Шойбле – пари срещу реформи.

По думите на госта в студиото след оттеглянето на двамата няма да доведе до отслабване на фискалните правила.

Има дебат за промени като тези, заложени от Макрон в предизборната му кампания, но те далеч не целят отслабване на правилата, а се насочват към допълнителна инстуционализация на политиките в ЕС, които да бъдат необратими, да се завърши процеса на икономическа и институционална интеграция. „Европейският паричен съюз се нуждае и от един силен политически съюз и открита, прозрачна и демократична система за вземане на решения“, посочи Петров.

Има обаче и един друг основен сценарий за бъдещето, идващ от страна на Берлин, противоречащ си в много аспекти с този на Макрон, но фактически преследващ еднакви цели.

В какво се състои той?

В разговора бе направена подробна дисекция на различните рецепти за бъдещето на европейската фискална политика.