България напредва в енергийния преход, но ключови реформи не се случват
Генади Кондарев, старши сътрудник в E3G за региона на ЦИЕ, във „В развитие“, 17.10.2025 г.
Обновен: 17 October 2025 | 19:49
Автор: Волен Чилов
Инвестиционният интерес в соларни паркове и други форми на ВЕИ в България остава висок. Според новия 10-годишен план на ЕСО инсталираните мощности у нас са около 4,3 гигавата, а до 2027 г. се очаква да надхвърлят 9 гигавата – тоест почти двойно увеличение за три години, а в Националния интегриран план за климат и енергетика сме декларирали, че половината от нашата електроенергия към 2030 г. ще идва от ВЕИ. Това каза Генади Кондарев, старши сътрудник в E3G за региона на ЦИЕ, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.
„Проекциите на ЕСО показваха, че сегашните заявени мощности целта не се изпълнява. Въпреки това смятам, че България се предвижва доста напред по отношение на развитие на ВЕИ и остава все по-малко пространство и пазар, за да поддържаме стари конвенционални източници.“
Кондарев смята, че новите технологии като големи батерийни системи и възможности за съхранение също идват на помощ на инвеститорите. Те ще позволят произведената енергия да се акумулира и продава в часовете с по-високо търсене.
„Дали и доколко електроенергийната система е в състояние да го понесе, може да кажат единствено техниците и експертите от държавните структури, които се занимават с това балансиране. Но живеем в страна, където като моделиране и проекции най-тежките допустими пикови товари около 7 гигавата в системата... В ситуацията, в която се намираме, може би тези до средата на следващото десетилетие ще имаме над 12 гигавата соларни мощности. Това означава, че в пиковия момент, в който те ще произвеждат, те ще произвеждат много повече, отколкото ни е необходимо. И ако няма къде да съхраняваме тази енергия или къде да изнесем тази енергия, то тогава ще сме в проблемна ситуация.“
И макар в сектора у нас да се случват промени, много от нужни реформи са оставени настрана – развитието на вятърната енергия е блокирано, възможността за стимулиране на домакинства и малък бизнес и все още невъзстановената ПАВЕЦ „Чаира“, която може да служи като „батерия“ за системата.
България остава и последната държава в ЕС без осъществена либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители. Според госта у нас има редица специфики, които спират процеса – 40% от жилищата са необитаеми и липсва и образование сред потребителите как да бъдат едновременно производители и потребители на енергия, как да управляват потреблението си и да участват на енергийния пазар.
Публикуван доклад показва, че за първи път в историята възобновяемите енергийни източници са изпреварили въглищата по произведена енергия в глобален мащаб. Кондарев коментира, че разликите все още са малки, но тенденцията е трайна, защото възобновяемите източници вече са най-конкурентният начин за производство на енергия.
„Ако имаме възможност да си позволим инвестицията да ги инсталираме, безплатната енергия, която ни дават, и продължително време и ниските оперативни разходи оправдават тази инвестиция.“
Друг ключов фактор е и политическата воля. На COP28 в Дубай през 2023 г. се поема ангажимент за утрояване на възобновяемите мощности в глобален мащаб. Най-голям принос имат Китай и Индия, където през последната година производството от соларна енергия нарасна съответно с 50% и 30%, заяви събеседникът.
„В Китай енергийният преход е политическо решение. Докато управлението в Китай каже, се придържа към него, може да очакваме, че това ще се случи. Ако обаче прекрати климатичните политики, това би било проблем за света.“
Предвид страха, че увеличаването на дела на ВЕИ може да е временно, Кондарев отговори, че с развитието на икономиките възобновяемите източници са най-доброто решение за развиващите се страни.
„Изборът на старите технологии по-скоро би било подкопал конкурентоспособността и бъдещето на тези икономики.“
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.