Изкуственият интелект и интегрираните платформи имат решаващо значение за ефективното управление на възобновяемите енергийни източници и системите за съхранение на енергия. В България дигиталната трансформация е в начален етап, но се наблюдава нарастващо използване на софтуерни решения от индустриални предприятия. Регионът на Балканите придобива все по-голямо значение за енергийната сигурност на Европа и това налага засилено сътрудничество между България, Гърция и Румъния за изграждане на свързаност и привличане на инвестиции. Това коментира д-р инж. Веселин Тодоров, председател на "Соларна академия България", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Енергийното бъдеще на Балканите е темата на Southeast Europe Energy Forum в Солун, откъдето се включи Тодоров.

"Вече не мислим само за енергийна трансформация, а мислим всъщност и за нейното дигитализиране и как то да стане все по-дълбоко и по-дълбоко. Всъщност виждаме през последната година, година и половина, че изкуственият интелект и интегрираните платформи са изключително важни за възобновявамата енергия."

Изкуственият интелект може да поеме ежедневните задачи на операторите в диспетчерските центрове и да управлява кога и как системите за съхранение да се зареждат и разреждат спрямо нуждите на консуматорите, даде за пример Тодоров.

Регионът на Балканите придобива все по-голяма значимост и има потенциала неговото значение за Европа да се увеличи, ако се осигури сътрудничество и свързаност между държавите, коментира Тодоров.

"В момента този регион има потенциал да се превърне в енергийната банка на Европа. И това го казвам съвсем смело. Дали ще се случи зависи изцяло от нас... Трябва да забравим предразсъдъците на националностите ни и държавите Гърция, Румъния, България, защото не и Молдова, да работят в синхрон, така че да постигнем една по-голяма свързаност по вертикалната ос и да достигнем много по-лесно с преноса на електроенергия към северните държави." 

В момента тече подготовката за новия програмен период на ЕС и е важно да се подготвят много добре енергийните проекти по такъв начин, че да се осигури допълнително финансиране за тях по механизма за свързане с Европа, каза Тодоров.

Тодоров предупреди, че бъдещето на енергетика налага все повече дигитализация, но тази дигитализация увеличава уязвимостта към киберзаплахи, така че има нужда от подобрена киберсигурност чрез сертифицирани устройства и сигурни облачни услуги. 

Контролът върху киберсигурността на устройства като инвертори и батерии не е на достатъчно високо ниво, затова е важно всеки продукт да има гарантирана защита от кибератаки. Трябва да се вземат мерки още от началото на изграждането на проекти, като се осигури сигурност на устройствата и системите, добави той.

"Ако до момента този регион не е толкова уязвим и толкова интересен за кибератаки, то в един момент в близко бъдеще той ще бъде изключително интересен в тази посока и аз не мисля, че трябва да чакаме това да се случи, да имаме вече първия инцидент, а по-скоро трябва да вземем мерките сега, още от началото, когато изграждаме нашите големи проекти за свързаност между България и Гърция, Румъния, и когато ние вече почваме по-силно и по-силно да инвестираме и да залагаме на батерийни системи за съхранение."

Повече по темата може да гледате във видеото.

Всички гости на "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Русия и Китай подписаха споразумение за газопровода "Силата на Сибир 2"

Саудитска Арабия губи апетита си за петрол

Компаниите за ВЕИ трябва да се застраховат срещу климатичните промени

Sunotec и Sungrow ще реализират мащабни проекти за съхранение на енергия у нас