Надеждата на Европейската централна банка, че заплатите в еврозоната ще нараснат достатъчно, за да стимулират икономическата експанзия, без да се разпалва отново инфлацията, ще бъде подложена на изпитание чрез поетапно публикуване на данни, които ще определят кога лихвените проценти могат да бъдат безопасно понижени. Макар че новите тримесечни прогнози, които ще бъдат представени на заседанието по политиката тази седмица, ще разкрият малко по-меки перспективи за цените, вниманието на официалните лица е насочено изцяло към заплатите, които все още се повишават с повече от два пъти по-висока скорост от целевата инфлация от 2%. Това съобщи Антоанет Василева, Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

Загрижеността е толкова голяма, че политиците настояват да оценят данните за заплатите през следващите три месеца, преди да започнат облекчаване на паричната политика, имайки предвид и подобни дилеми, пред които са изправени колегите им от Федералния резерв и Английската централна банка.

Ключови новини за еврозоната, определящи лихвите на ЕЦБ

Това означава, че до юни няма да има понижение на депозитната лихва от високия ѝ размер от 4%, а чакането може да се окаже дори по-дълго. През четвъртото тримесечие се наблюдава само малък спад в растежа на договорените заплати. Йорг Кремер, главен икономист в Commerzbank, вижда, че разходите за труд на единица продукция продължават да се увеличават твърде бързо.

Постигането на резултата, предвиден в прогнозата на ЕЦБ, би означавало връщане на целевата инфлация без дълбока рецесия и висока безработица за 20-те държави от еврозоната. Членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел изрази оптимизъм, че този „мечтан“ сценарий е постижим, както и представителите на Групата на 20-те на срещата в Сао Пауло миналата седмица.

Някои показатели сочат в правилната посока. През четвъртото тримесечие на миналата година ръстът на колективните трудови възнаграждения се забави за пръв път от 2022 г. насам след рекордно високите стойности през предходния период.

Ръстът на заплатите в еврозоната се понижи в края на годината

Анализаторите, анкетирани от ЕЦБ, посочват също, че от 2024 г. натискът върху заплатите ще се забави, а през 2026 г. ръстът на заплатите ще спадне под 3% - ниво, което обикновено се смята за съответстващо на целта за инфлация от 2%.

Но картината не е еднозначна. Еднократните плащания в Германия може да тласнат растежа на заплатите отново нагоре в началото на тази година, а нов, по-далновиден индикатор на ЕЦБ показа, че истинска повратна точка все още не е достигната.

Креймър от Commerzbank посочва и разочароващата производителност. В резултат на това „разходите за труд на единица продукция ще продължат да нарастват твърде бързо, за да бъдат съвместими с инфлационната цел на ЕЦБ от 2%“. „Вероятно това е причината, поради която според последните проучвания все повече компании очакват цените отново да се повишат.“

От решаващо значение е как компаниите ще реагират на повишаването на заплатите. Докато ЕЦБ очаква те да абсорбират част от ценовия натиск, като намалят печалбите си, шефът на Австрийската централна банка Роберт Холцман не е съгласен с това, заявявайки, че инфлацията ще отрази повишаването на заплатите „рано или късно“.

Подобни фактори помагат да се обясни защо представителите на ЕЦБ са предпазливи при обсъждането на разхлабването. Миналата седмица председателят Кристин Лагард заяви, че по-бавното нарастване на заплатите в края на миналата година е „окуражаващо“, но че по-късните кръгове на договаряне ще бъдат от съществено значение за насочването на лихвените проценти.

„Bloomberg Economics очаква Лагард да използва низходящите ревизии на прогнозите на щатните икономисти на ЕЦБ след следващото заседание на 6-7 март, за да подготви почвата за намаляване на лихвите, но тя вероятно ще твърди, че политиците не могат да предприемат стъпки, докато не получат повече данни за заплатите.“

Дейвид Пауъл, старши икономист за еврозоната.

Инфлацията в еврозоната се забавя по-малко от очакваното

Някои смятат, че визията на ЕЦБ може да се превърне в реалност. Данните обаче продължават да предизвикват безпокойство. Макар че според данните, публикувани в петък, ръстът на потребителските цени се забави до 2,6% през февруари, това беше повече, отколкото очакваха анализаторите. Базисният натиск - с изключение на храните и енергията - също беше надхвърлен.

Повече от водещите теми от Терминала на Bloomberg гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.