В последните години се наблюдава, че пациентите са изискващи за време, което ще чакат, времетраене на прегледа и ефективността му. Много от дигиталните решения, които се развиват са насочени към удобството на пациента. Великобритания осъзнава, че на местно ниво няма достатъчно ресурс, за да реши проблемите си в областта на дигиталното здравеопазване и за това обръщат поглед към Европа и България за партньорство с компании. В Българската екосистема има достатъчно добри, иновативни, зрели компании, които са добри кандидати за инвестиции, това коментираха Десислава Митева, изпълнителен директор, Британско - Българска бизнес асоциация и Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

Темата за телемедицината е закъсняла у нас, вече в четвърти парламент се внася законопроектът, а не отдавна бе пандемията от Covid, когато телемедицината беше един от основните елементи, който оптимизираха пациентопотока и помогна с дистанционната диагностика, каза Ганова. Трябва законът да бъде приет в неговия базов вид, тъй като към момента е критично телемедицината да бъде регламентирана в България.

Великобритания от 90-те години на миналия век работи в посока дигитализация на здравеопазването, а Covid бе катализатор процесите да бъдат изнесени като първи приоритет, каза Митева. Дигитализацията е основна тема в сектор здравеопазване за правителството на Обединеното кралство, тъй като е решение на много от проблемите свързани с цялостното здравеопазване.

Здравеопазването на острова е отворено към чуждестранни компании, които да се включат в процеса и именно за това от Британско-Българската бизнес асоциация организират търговска делегация, в началото на декември. Български компании със задълбочени познания в дигиталното здравеопазване ще пътуват до Лондон и ще имат възможност за разговори с Британската здравна служба (NHS) и с британските болници, обясни гостът.

„Вече има доста български компании, които работят с NHS или с британски болници, или с технологични компании, които пък са доставчици на продукти и услуги на гореспоменатите. Определено България има добър имидж, но мислим, че има много повече какво да покаже, не само като подизпълнители, а като компании, които директно да работят.“

Близо 10 компании са изявили интерес да се включат в търговската мисия и все още има възможност компании, които искат, да се включат и да си сверят часовника със световните тенденции в областта, каза гостът.

Не просто дигиталното здравеопазване, а здравеопазването трябва да е държавен приоритет, тъй като това е инвестиция в населението. В България дигиталното здравеопазване е едновременно напред и изоставащо.

"Дигиталната трансформация на всяка сфера; не е технологичен процес, а културен процес."

Обществото трябва да приеме трансформацията, която ще промени работните процеси, обясни Ганова.

В последните години се наблюдава, че пациентите са изискващи за време, което ще чакат, времетраене на прегледа и ефективността му. Много от дигиталните решения, които се развиват са насочени към удобството на пациента. А профилактиката е едно от най-важните неща в здравната система, като пациентът е активен участник в тази екосистема.

Великобритания осъзнава, че дигиталното здравеопазването е сектор, който не може да се справи без помощ от законодателството и за това набляга на целенасочена държавна политика, като увеличават бюджета на британската здравна служба. Те осъзнават, че на местно ниво нямат достатъчно ресурс, за да решат проблемите си в областта на дигиталното здравеопазване и за това обръщат поглед към Европа и България за партньорство с компании, каза Митева. Достъпа на инвестиции от Великобритания, към чуждестранни компании, е ключово за поощряването на българските компании, за да бъдат конкурентоспособни.

„В Българската екосистема има достатъчно добри, иновативни, зрели компании, които са добри кандидати за инвестиции.“

В България инвестициите, в образование в посока дигитализация, са отрицателни към момента, наблюдава се различен подход за образование, обясни гостът. Лекарите трябва да имат много по-развити компетенции, като е критично у нас да бъде застъпено образованието в дигитализацията и иновациите в здравеопазването, като младите медици биват подготвяни за модерната работа.

Въвеждането на електронната рецепта създаде хаос, което е нормално, трябва да е ясно на потребителите и работещите в сектора, че този тип промени не се случват прекалено лесно, каза Ганова. Нужно е държавата да разполага с максимален поток от данни, за да има модели на предвиждане. Трябва в страната да има устойчива държавна политика, обясни гостът.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.