Желанието на Владимир Путин и обкръжението му да разширят влиянието си в пост-съветските региони определиха началото на войната в Украйна. Но докато това бе очаквано, никой не очакваше нивата на съпротива на украинския народ. Провал на Русия в Украйна ще доведе до засилване на процесите на децентрализация и евентуално конфликти и миграция от азиатските части на страната към Европа. Това коментира проф. Михаил Станчев, доктор на историческите науки, професор от Харковския университет "В. Н. Каразин", академик на БАН, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

"Украйна е готова на преговори при оттегляне на руските войски от територията на Украйна по границите от 1991 г. - и Крим и Донбас трябва да бъдат деокупирани. Това не е реално сега."

Ако НАТО и САЩ продължат с помощта си за Киев, украинската армия ще има преимущество заради съвременните си оръжия, но и заради мотивацията на армията, каза Станчев. Ролята на президента Зеленски се оказа решаваща в събирането на световната подкрепа за Украйна.

"Като политик и държавник Зеленски ще има още много да учи. Но като личност с твърд характер, той съумя да направи това, което не можа да направи нито един президент на Украйна - да обедини целия свят срещу Русия."

Основен въпрос за Украйна е какво ще се случи след войната и как ще се развие борбата с корупцията, която в момента е почти невъзможна, каза Станчев.

"Можеш да спечелиш войната, но да проиграеш мира. Докато тази олигархична система в Русия и Украйна се запазва, войната няма да свърши. Но имам надежда, че украинците промениха коренно своето виждане за борбата с корупцията и украинското ръководство ще бъде принудено да направи нещо решително в тази система."

Путин и обкръжението му от бивши служители на КГБ няма да спрат войната, ако не ги спре международната обност и самите украинци.

"Идеята на Путин бе да превземе Украйна за пет дни, най-много седмица. Военните и опозиционната партия в Украйна, начело с Виктор Медведчук, явно го увериха, че стига да се превземе Киев и арестува правителството, украинският народ ще го посрещне с хляб и сол. Стана точно обратното".

През 2023 г. войната ще продължи като позиционна, вероятно без големи наземни операции. Русия може да има ресурсите за това, но хората не искат да воюват и да загиват "заради параноидалните амбиции на Путин", смята Станчев.

"Втората мобилизация го показа - след като 6 000 буряти загинаха на полетата на Украйна, бурятите избягаха в Монголия, също и тувинците, калмиците."

Украйна нямаше как да приеме натиска от Русия за промени в Конституцията си или исканията на Москва от Минските споразумения. Киев въпреки това прие закон за особения статут на Донецк и Луганск през 2016 г., чието утвърждаване от Върховната Рада зависеше от излизането на руските войски от тези райони и провеждането на свободни избори, напомни Станчев.

Духът на украинците се възпитава през столетията на борби с управляващите в Русия - от Екатерина Велика до Сталин, разказа Станчев. По време на Съветския съюз се постига някакъв вид баланс, като украинци като Леонид Брежнев и Никита Хрушчов оглавяват съветското правителство. С разпадането на СССР Москва официално признава независимостта и териториалната цялост на Украйна.

"Даже след като си дадохме ядреното оръжие на Русия, всички ракети и системи, руснаците бяха основните гаранти на нашата териториална сигурност".

Как корупцията позволи на Русия да окупира Крим и какъв е пътят на Украйна към ЕС можете да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.