Развитите икономики на САЩ и ЕС проспаха навлизането на Китай в Африка и след множеството програми за развитие и инфраструктурни проекти обществените нагласи към Пекин са много по-добри от тези към Вашингтон и Европа. ЕС и САЩ се опитват да налагат своите демократични модели чрез търговията - нещо, което Китай не прави и печели населението и правителствата на своя страна. Срещата на върха на лидерите САЩ-Африка тази седмица може да се определи като успешна за подновяване на връзките, но много от тези успехи са декларативни. Това каза д-р Едуард Маринов, Институт за икономически изследвания при БАН, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

"Геоикономическите и политическите интереси в последните няколко десетилетия налагат преосмисляне на основните партньори. Африка се консолидира със стартирането на Африканската континентална зона за свободна търговия (AfCFTA) като създава един нов голям играч, което беше коментирано по време на срещите - един от призивите на Байдън бе съюзът да бъде включен като част и преговарящ към Г-20, тъй като представлява втората най-голяма икономика в света комбинирано."

Най-голямата причина за отдалечаването на САЩ от Африка бе навлизането на Китай на континента - търговията на Африка с Китай е близо 200 млрд. долара, четири пъти по-голяма от обмена със САЩ. Китай вече е отговорен за 20% от външната търговия на Африка, докато делът на САЩ е под 6% след близо 13% в началото на века. На срещата Байдън успя да привлече вниманието на Африка и света, но от обявените близо 55 млрд. долара за развитие на континента по-голямата част са от частни компании, а друга голяма част се нуждаят от одобрение от Сената.

"Има много интересни заявени неща, сключиха се предварителни договори с определени компании, но икономическият ефект по отношение на Африка засега е неясен."

Африканският износ към САЩ е предимно суровинен с ниска добавена стойност и вероятно ще остане такъв, като навлизането на континента на VISA и Microsoft ще създадат повече ползи за американската икономика. Африка иска да подобри вътрешната си верига на добавена стойност от добива на важни метали като кобалт и литий и докато Китай и Канада правят опити за преместване на производства и технологичен обмен, ефектът от този обмен е съмнителен заради ниското ниво на образование на населението, коментира Маринов.

Има възможност и видимо желание за засилване на инвестиционната активност на САЩ на континента, но това ще изправи американските компании в пряка конкуренция с китайски фирми или с местни гиганти, като компании като Netflix и Meta вече опитват да изграждат мрежи, каза Маринов

"Дигиталната свързаност и енергетиката са големите цели, които Африка трябва да си постави, за да стъпи наравно с останалите играчи на световната геополитическа сцена. В това отношение тази среща донесе доста резултати чрез възможността за създаване на връзки межди американски и африкански компании."

Китай от своя страна ще продължи тенденцията си да завладява общественото мнение - Пекин обяви през лятото пълното опрощаване на дълга на седемнадесет африкански държави и ще продължи да финансира инфраструктурни проекти и да оказва помощ за развитие. ЕС от две години води преговори с Африканския съюз за подновяване на търговската рамка на отношенията, а може да се очаква и Великобритания да засили активността си в региона след Брекзит.

"Подходът (на САЩ) да се залага на срещи между действащи фирми е по-добрия подход отколкото просто да се подпише едно търговско споразумение. САЩ с този подход изпреварват ЕС, но всъщност заимстват подхода на Китай - не знам доколко това ще бъде ефективно от гледна точка на възможността за изместване на Китай от Африка."

Могат ли връзките със САЩ да подобрят демократичните процеси в Африка може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.