Основната разлика между ситуацията с рафинериите на "Лукойл" в Италия и в България е, че у нас дискусията е както за петролните продукти, така и за данъците. Има слухове през последните седмици за желание за придобиване на рафинерията в Италия от американска компания. Италианското правителство издаде декрет и постави рафинерията в ръцете на управителен съвет. Това нещо (да се национализира рафинерията с опция да се продаде след това, бел.ред.) няма да се случи в България - тук има и геополитически аспект, който е по-силен, отколкото в Италия. Това заяви Андрей Коватариу, eксперт по енергийна политика и старши научен сътрудник в Energy Policy Group, в предаването „В развитие“ с водещ Петко Трухчев. 

"Ситуацията показва как реално как едно решение не е подходящо за всички страни в Европа. Ембаргото и таванът на цените, наложени от Европейския съюз и Г-7, нямат еднакъв ефект върху всички страни в региона“, посочи Коватариу.

Според него водещото е, че както в Италия, така и в България при затварянето на рафинерии ще се стигне до сериозен икономически и социален шок. Той отбеляза, че България няма опция да изнася рафинирани продукти след февруари и изрази мнение, че тогава служителите на рафинерията и техните семейства ще трябва да бъдат подкрепени пряко или непряко от правителството и ЕС.

„Социалните проблеми трябва да бъдат управлявани в най-кратки срокове, защото ще се появят икономически и политически проблеми след това. Това е реалната заплаха и тя трябва да бъде решена незабавно“.

Коватариу каза още, че изключенията от ембаргото, които получи България, се отнасят само за суровия петрол, износът на рафинирани продукти не е част от сделката. Според него, ако се предприеме подобен ход, той ще нанесе лош репутационен удар за българското правителство, особено когато вниманието е насочено към София заради дискусиите за Шенген.

Експертът очаква волатилност и дори нестабилност на петролните пазари след влизането в сила на ембаргото и тавана от 60 долара за барел за петрола. По думите му има и други фактори, които могат да допринесат за нестабилността – отвъд действията на Русия – мерките на китайското правителство за овладяване на коронавирусната пандемия и вносът от Венецуела - там бяха вдигнати санкциите и известни количества могат да излязат на пазарите. 

Коватариу посочи, че след налагането на мерките е реална възможност Русия да намали производството – тя вече предупреди за подобен сценарий.

„Има дерогация от 45 дни, така че корабите, натоварени преди 5 декември, имат 45 дни да закарат руския петрол до крайната точка. След това е особено важно как Русия ще успее да осигури корабните си услуги“, обясни гостът.

Той коментира и нивото на тавана от 60 долара за барел, което украинският президент Володимир Зеленски определи по-рано като „безполезно“.

„За Русия газът винаги е бил свързан с геополитиката, а парите идват от петрола – петролът влияе на руския бюджет. По-нисък таван ще ограничи приходите, но може да предизвика отговор от Русия, което ще означава пълно спиране на петрола за някои страни. Това ще засегне Г-7 и някои развиващи се пазари“.

Коватариу не изключи сценария Москва да използва газа като оръжие и да преустанови и малкото доставки в следствие на тавана за петрола. „Възможно е страната да проиграе тази карта и следващата година“, смята той.

По отношение на опцията за получаване на доставки от нефтопровода Бургас-Александруполис Коватариу заяви, че страната ни има нужда от внос на петрол, така че е редно да се видят всички възможности. Той добави, че вероятно ще отнеме около две години за привеждането в съответствие отново на плановете за проекта от преди 11 години. 

Повече по темата вижте във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.