Ако допреди началото на войната в Украйна Индия е внасяла 1-2% от петрола си от Русия, сега този дял представлява 35-40%. Индийските рафинерии имаха изгода да купуват евтин руски петрол, но това не е от стратегически интерес на страната, особено, когато цените за потребителите не са се понижили, а Ню Делхи има и още възможни доставчици на енергийни ресурси. Реалният интерес диктува за по-близки отношения между Индия и Запада, но символичната политика води до напрежение в взаимоотношенията със Запада и поддържане на добри отношения и подкрепа за Русия. Това заяви Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Според Филипова подобна политика поставя въпроса колко са стабилни отношенията между САЩ и отчасти ЕС и Индия и редица други държави, които следват балансираща външна политика.

„Тази политика може да не е особено устойчива, особено в случая на Индия, когато западните партньори желаят по-ясна позиция в подкрепа в усилията им за спиране на войната в Украйна.“

В контекста на тази цел е и наложеният от американския президент Доналд Тръмп ултиматум към Владимир Путин, който изтича днес, за започване на мирни преговори, които да сложат на войната в Украйна. В отговор на поставения срок Москва заяви, че е готова да организира среща на върха между двете страни следващата седмица в Обединените арабски емирства. Събеседничката коментира, че макар да няма все още достатъчна яснота за срещата и съдържанието на разговорите „може да се каже, че вече наблюдаваме по-окуражаващи знаци за напредък в преговорите за мирно споразумение“.

Според нея фактът, че се говори за среща на върха, показва, че режимът в Кремъл е готов да върви към мирно споразумение, а ролята на санкциите е да поддържа натиска върху страната да върви към постигане на мир.

„Това може да се каже, че е резултат от стратегията на американския президент и възможността за силен сакнционен натиск върху енергийния сектор на Русия, чиито приходи от представляват 20% от БВП на Русия и могат да стигнат до 50% от приходите във федералния бюджет. Силни санкции върху руския енергиен сектор, съчетани с тенденцията за сериозен спад в приходите от нефт и газ, оказват влияние върху позициите на режима в Кремъл, който разбира най-много от езика на силата.“

Тя отбеляза, че при мир сега е вероятно да се стигне до замразяване на конфликта по сегашните му граници. Въпреки това анализаторът отбеляза, че Вашингтон трудно ще приеме условията на Москва за големи териториални отстъпки от страна на Киев.

„В последните месеци видяхме, че американският президент в по-голяма степен започна да отчита европейските и украинските позиции... Но според мен това не би означавало пълната капитулация на Украйна, защото това би изглеждало като руска победа, от която никой не би имал интерес. Украйна няма да бъде напълно ощетена, но трябва да бъдат отчетени реалностите на фронта.“

А мир в Украйна ще позволи на Европа да се фокусира изцяло върху совите приоритети – устойчивост, борба с хибридните заплахи и разпределение на средствата за отбрана, социално и икономическо развитие и за наваксване на технологичното изоставане във времена, когато европейските бюджети са изтънели.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Индийските държавни рафинерии спират покупките на руски петрол

Доналд Тръмп планира тристранна среща с Путин и Зеленски

САЩ обмислят нови санкции срещу Русия, докато Тръмп приветства разговора с Путин