Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

Бойкотиралите референдума не искат предсрочни избори в Македония

Мирослав Ризински, Български културен клуб Скопие, Бизнес старт, 01.10.2018

10:58 | 1 октомври 2018
Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Приключилият с 34% "за" референдум в Македония е от консултативен характер, той не е обвързващ, a Гърция и Македония са обвързани в договор между администрациите. Никой не знае колко са жителите на Македония и опозицията не иска едни предсрочни избори, в които гласът на тези хора, гласували "за" ще е решаващ. Самият референдум е успешен след 10-годишна груевизация на страната. Това каза Мирослав Ризински, Български културен клуб Скопие, в предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Попатанасова.

"Преди да коментираме резултатите от референдума, трябва да е ясно, че от 20 години няма преброяване в Македония и тази бройка на гласоподаватели  е много по-висока от истинската. Никой не знае колко жители живеят в момента в Македония. Очакваше се, че трудно ще се получи този ценз и резултатът да е на границата, около 50%, получи се малко под очакванията ни. Процентът на хората, които желаят Македония да е част от НАТО и ЕС е доста висок, това са 650 хил. души и според мен е по-висок от този на тези, които бойкотираха референдума. За последните беше много по-полезно да отидат на референдума и да гласуват против". 

Целта на бойкота беше Македония да си остане в политическата ситуация в момента - да остане изолирана, а защо не и дестабилизирана -  това е цел на глобалните играчи, влияещи отвън на гласоподавателите, каза още гостът. Ако бяха излезли да гласуват всички хора, процентът за щеше да е по-голям.

Нелогично да има хора, приемащи членството в НАТО и против договора с Гърция, каза Ризински.  Всички решения, които са за ЕС и НАТО минават през разрешаването на спора с Гърция.

"Ние не видяхме дискусия в Македония как този спор да се разреши, по какъв начин, а политизиране на въпроса. Въпреки, че този спор за името е македоно-гръцки на ниво държави,  всъщност той е българо-гръцки спор. Македония не можа да отговори на Гърция как да разграничи античната Македония от истинската история, отказвайки се от българската история и се влезе в преговори, които удовлетворяват само Гърция. Ако проблемът беше приет като българо-гръцки, щеше да се търси същината на въпроса. Няма драстична разлика в концепциите, за решаване на въпроса на Македония - гражданите на Македония не могат да разберат същността на този спор заради тази идеология".

Приемането на договора, смята гостът, започването на преговорите с ЕС и НАТО в дългосрочен план, установяване на междуетническата солидарност щеше да приключи "казуса Македония" - тя да стане равностойна държава.

Още по темата - гледайте във видео материала.