Фазата на голямата ескалация на конфликта в Близкия изток може да е преминала, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви във вторник сутринта, че Израел и Иран са се съгласили на прекратяване на огъня. Новината дойде след иранска атака по американска база в Катар в отговор на бомбардировки на ирански ядрени обекти от САЩ през уикенда. Скоро ще се разбере дали примирието е реално, тъй като Иран и Израел продължиха да си разменят удари до рано сутринта, коментира проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и член на Катедра "Национална и регионална сигурност", в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Една от големите заплахи беше затварянето на Ормузкия проток, което щеше да попречи на търговията с петрол и да повиши цените на международните пазари. Друга опасност бе да се стигне до по-широка ескалация на насилието в региона, с намеса на други държави, което щеше да предизвика и нова бежанска вълна, коментира Димитров.

"Политиката на Тръмп до момента е мир чрез сила и всъщност това, което се случи, беше голяма демонстрация на сила с над сто самолета, дълбочинни бомби и събрана голяма армада от самолетоносачи и подводници в региона... Мисля, че никой не иска ескалация."

Медийни източници съобщават, че е имало размяна на предупреждения за ударите на САЩ и Иран, добави Димитров. "Ако няма пълномащабна мобилизация и в САЩ, и в Иран особено, не трябва да очакваме ескалация."

Ядреното споразумение на Иран със САЩ и европейски държави беше много важно и показва, че трайно решение на проблема с ядрената програма на Техеран може да се постигне с мирни преговори и съгласие на страните, както и проверки дали договорките се спазват, коментира Димитров.

Европа изглежда оставена на по-заден фон в настоящия конфликт в Близкия изток, като изглежда САЩ не са споделили плановете си за действия със съюзниците от НАТО. Европейските държави сега ще увеличат разходите си за отбрана, като на срещата на НАТО тази седмица се очаква да се определи ниво от 5% от БВП.

"Но Европа трябва да се европеизира, трябва да прави общи проекти. Много е трудно за една страна, даже Франция или Германия, да произведе балистични ракети или противоракетна обрана. Трябва да участват всички държави членки на ЕС. И тогава ще се получи - всеки да допринася спрямо своите потребности."

Целта от 5% от БВП като военни разходи е постижима, смята Димитров, но предупреди, че има голямо значение за какво се харчат тези пари, тъй като начините за водене на война се променят много бързо. 

Освен общи проекти, страните от ЕС трябва постигнат по-голямо обединение и за външните заплахи за съюза, а не всяка държава да има собствена позиция, смята Димитров.

"Ако Европа иска да бъде силна и да има позиции, трябва да действа единно и то институционално единно."

Има промяна в световния ред, като страни като Русия и Китай се опитват да се противопоставят на хегемонията на САЩ.

"Това е опасен период. ООН почти никой не ги споменава, как ще се изгради новата архитектура за сигурност.  И затова се случва тези неща - всеки казва, аз съм прав. Нанасям удари, отвръщам на ударите, нанасям санкции. Трябва да се търси решение в тая посока и може би пак силният ще поведи. В реал-политиката е така."

Как ще се развият търговските политики на Доналд Тръмп може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук. 

Още по темата

Как подходът на Тръмп към европейските съюзници променя НАТО

ЕС и Канада подписват пакт за сигурност, докато Карни се отклонява от САЩ

Германските оръжейни фирми се нуждаят от стоманолеярите, за да подхранят бума