Германските оръжейни фирми се нуждаят от стоманолеярите, за да подхранят бума

Германски производители на отбранителна техника, сред които Rheinmetall AG, призовават местните стоманодобивни компании да увеличат производството на стомана за военни цели, за да осигурят дългосрочната си способност да произвеждат бронирани камиони и танкове.

Призивът идва на фона на решението на европейските държави, включително Германия, да повишат разходите за отбрана в отговор на войната на Русия в Украйна и плана на президента Доналд Тръмп да намали участието на американските войски в региона. В момента германските оръжейни фирми разчитат основно на шведския производител SSAB AB за своите доставки, което ги излага на риск от недостиг, докато търсенето нараства.

Засега двама производители — Salzgitter AG и най-старата акционерна компания в Германия AG der Dillinger Hüttenwerke (Дилинген) — публично откликват, за да укрепят вътрешната верига за доставки. Други се колебаят, което подчертава колко трудно е бързо да се пренастрои толкова капиталоемка индустрия.

Dillinger, основана с разрешението на Наполеон Бонапарт преди повече от 200 години, е сертифицирана за военни доставки от 2021 г. Макар и по-малка от гиганти като ArcelorMittal SA и Thyssenkrupp AG, производството ѝ на дебели ламарини ѝ отрежда ключова роля в отбраната от базата ѝ близо до френската граница. Компанията заяви пред Bloomberg, че е „в контакт с всички известни производители на сухопътни бойни машини в Германия и Европа“ относно доставката на стомана.

Salzgitter все още не е доставяла за отбранителния сектор, въпреки че е един от най-големите стоманодобивни концерни в Европа. Това обаче е на път да се промени след предупрежденията на Тръмп за ограничаване на американското участие в региона и решението на германското правителство да ревизира фискалните правила, за да позволи повече разходи за отбрана.

„Устойчивост“

„Когато говорим за устойчивост, в днешно време няма смисъл стоманата да се внася отвън“, казва Томас Мьолман, ръководител на новосъздадената отбранителна работна група на Salzgitter, в интервю. Според него снабдяването на отбранителните компании ще върне стоманолеярите в ролята на „системно значими“ играчи в Германия.

Макар обемите да са малки в сравнение с продажбите към автомобилната индустрия, отбранителният сектор обещава по-високи маржове на печалба. Първоначално Salzgitter кандидатства за военна сертификация, за да снабдява агенции за спешно реагиране, но сега ще търси договори с оръжейни производители. Доставките може да започнат след одобрение на заявлението, „вероятно в следващите седмици“, посочва Мьолман.

Търсенето не буди съмнение. Rheinmetall заяви, че се нуждае от няколко хиляди тона стомана с необходимото качество за производство на оръжия — количество, което се е удвоило за последните две години — и че вече е закупила първите количества от местни производители. Компанията не назова германските доставчици, но приветства допълнителните обеми.

Заводът на Rheinmetall в Унтерлюс

Rheinmetall е сред най-големите бенефициенти на стремежа на Европа да се превъоръжи, отговаряйки на изискванията на САЩ членките на НАТО да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Акциите на компанията почти утроиха стойността си тази година, издигайки я до основния борсов индекс на еврозоната.

Бум на разходите

Новата управляваща коалиция в Германия се договори през март на практика да премахне ограничението за заеми, когато става дума за разходи, свързани с отбраната, което дава зелена светлина на военни поръчки с безпрецедентен мащаб.

Проектобюджетът за отбрана се очаква да покаже увеличение от около 15% до над 60 млрд. евро (69 млрд. долара) през 2025 г. и почти 70 млрд. евро през 2026 г., когато бъде представен в следващите седмици.

Този финансов тласък носи облекчение за германската стоманена индустрия, която от години се бори да конкурира китайските производители.

Въпреки това повечето местни металурзи засега се въздържат, изтъквайки, че дори при рязък скок в търсенето обемите остават твърде малки, за да оправдаят инвестиционните разходи и дългия процес по военна сертификация.

Служител работи в пещ на заводa на Salzgitter AG (фото: Krisztian Bocsi/Bloomberg)

Thyssenkrupp, например, заяви, че няма планове да отвори отново завода си за дебели ламарини, затворен през 2021 г. по икономически причини.

По-малкият производител Benteler все пак снабдява отбранителната индустрия, макар и в ограничени количества. Компанията отчита повишаване на поръчките, но няма намерение да създава отделно поделение за отбранителни технологии, посочи Ралф Матис, главен стратегически директор на подразделението Benteler Steel/Tube.
„Това винаги ще бъде маргинален сегмент за нас“, каза той в интервю.

Недостиг на кадри

По-голямото вътрешно производство носи допълнителни ползи за германски посредници като базираната в Дюселдорф Klöckner & Co, която през март придоби Ambo-Stahl за лазерно рязане и подготовка на стоманата за части за танкове, бронирани машини и кораби.

Повечето предприятия за обработка на стомана за военни цели в Германия са сравнително малки и уязвими при спад на търсенето. Ключови умения често се концентрират у шепа специалисти, а главният изпълнителен директор на Klöckner Феликс Шмитц смята, че по-големи компании като неговата трябва да гарантират, че ноу-хау-то ще се запази.

Според него с времето повече стоманодобивни фирми може да влязат в отбранителния сектор. „Ако възникнат забавяния заради високо търсене и стоманата с оръжейно качество стане още по-скъпа, това може да се окаже по-примамливо за някои производители“, казва Шмитц.

Германия трябва да обмисли гаранции за изкупуване, защото производството на дебели ламарини все още е твърде скъпо за някои металурзи, твърди Ханс-Кристоф Ацподин, председател на Федерацията на германската отбранителна индустрия.

Правителството призна, че стоманата е въпрос на национална сигурност, но засега се въздържа от мерки за стимулиране на местното производство за военни цели.
„Отбранителната способност и сигурността са обществени блага. Не може да очаквате отделни фирми да се грижат за тях единствено според собствения си икономически интерес“, казва Ацподин. „Държавата трябва да обмисли как да го направи и най-вече как да съгласува обществения и частния интерес по адекватен начин.“

Още по темата

Тръмп подписа заповедта за повишаване на митата за стомана и алуминий до 50%

Тръмп ще удвои митата за стомана и алуминий

JSW Steel изнася само 8% от продажбите си на стомана

Goldman: Износът на китайска стомана ще намалее с нарастването на бариерите