Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

Български розови и плодови шприц коктейли навлизат в Китай и Виетнам през 2023 г.

Владимир Стоянов, управител на "Розара Груп", председател на Сдружение "Българска розова долина", в "Бизнес старт", 27.01.2023

12:30 | 27 януари 2023
Обновен: 19:01 | 27 януари 2023
Автор: Галина Маринова

България може да бъде най-големият производител в света на биологични суровини за най-висок клас козметика. Това ще стане, ако успеем да избягаме от имиджа на производители на сувенирна козметика. И ако хората променят отношението си към страната и спрат да заливат пазара с ментета на собствения си 300-годишен бранд „Българска роза“. Това каза Владимир Стоянов, управител на "Розара Груп", председател на Сдружение "Българска розова долина" , в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Гостът разкри и че нови български нискоалкохолни напитки с розова вода, произвеждани от "Розара Груп" ще бъдат продавани от тази година в Китай и Виетнам.

"България е единствената страна-членка на Европейския съюз, която има розопроизводство. Другите просто нямат. И понеже нямат рози, то за розите в европейската политика няма нищо. Нула. Там е едно от големите разковничета в бранша - как да се разграничат малките производители, със собствени градини, от големите международни компании, които внасят масло отвсякъде. В това няма нищо незаконно, но когато напишат, че маслото е българско, е малко неприятно за нас, защото не сме толкова мощни, за да можем да им отговорим адекватно". 

Голямата болка на българските розопроизводители се повтаря през годините - ненавременни средства за прибиране на реколта и слаба заинтересованост към истинските български производители на изложения, каза гостът.

"Имам страхотни малки фирми, които правят много добра козметика и много добри продукти с роза, но те не могат да бъдат представени адекватно, защото никой не ги кани. Трябва да знаем къде да отидем, да почукаме, за да влезем. Ако не се дава път на тези, които наистина произвеждат натурална козметика, свързана с български суровини, ние няма да излезем от този омагьосан кръг". 

Трябва да се положат повече усилия на изложенията, категоричен бе събеседникът, защото това е пътят да станем най-големия производител в света на биологични суровини за най-високата козметика, за което България има потенциал. По думите му страната ни е на второ или трето място в света по богатство и разнообразие на билки. "Има много суровина", но е много разочароващо и демотивиращо, когато един български производител "отиде на изложение в далечна страна и след десет часа път със самолет" установи, че българската страна не е съумяла за три месеца да изгради изложбения си щанд, въпреки стотиците координационни мейли.

Борим се да запазим малките земеделски производители, изцяло български компании с малки дестилерии. Успяхме да постигнем стабилизиране на цената на розовия цвят, сподели Стоянов. "Министерство на икономиката направи през Банката за развитие и Държавната лаборатория един продукт, който е насочен специално към малки лаборатории. Има бюджет от 20 млн. лева за 20 малки дестилерии и ако тази програма не спре, няма да имат финансов проблем при изкупуване на цвят. Няма отново да влезем в колело, което ни води надолу, когато дестилерията има пари. Те ѝ се отпускат срещу произведено розово масло, което се залага в държавната лаборатория. Оборотните средства (1 млн. лв. на дестилерия) са напълно достатъчни за една прекрасна кампания". 

"Надявам се все повече колеги да се обърнат към тази възможност, защото това дава финансово спокойствие навреме, преди кампанията. Имаме спокойствието да подписваме договори със земеделци, които отглеждат рози и т.н. Освен това, когато маслото е в държавната лаборатория, впоследствие има допълнителни ползи - гаранция, че това е наистина българско розово масло, което повечето чужденци търсят като качество". 

По повод приетия през 2020 година Закон за маслодайната роза и призива на браншовите организации в розопроизводството за изготвяне на стратегия за сектора гостът каза: "Законът, който преди това е направен, не подобрява хармонията в бранша, а напротив. Той силно изкривява финансовите потоци и работната ръка. С нищо не помогна за българските розоварни, а по-скоро улесни търговията на големите играчи, които не са българи. Те не правят нищо незаконно", внасяйки масла други страни, но трябва да има начин да се отличи българският производител, който влага в продуктите си българско розово масло, защото купувачът няма как да направи тази разлика в момента. 

"За големите производители България е по-скоро спирка, порта към Европа и то постлана с голям, червен килим. Всички страни, от които се внася розово масло, макар и далеч да не е с качествата на българското - Молдова, Иран, Мароко, Турция - всички те не са в ЕС. И когато на четири пет държави производството мине през България и влезе в ЕС, не виждам как ние имаме някакъв шанс".

Гостът разкри и плановете на "Розара Груп" за навлизане на азиатските пазари, след като миналата година в групата влезе и "Винпром Кюстендил". "Обединихме плодовата градина с розовата градина", каза Владимир Стоянов. По думите му компанията се възползва от новия тренд за шприц нискоалкохолни напитки с 4,5%-но съдържание на алкохол, които са с много голям ръст на потребление и производство в световен мащаб.

"Перспективите са големи и ако можем да вложим българската роза в един много модерен тренд, както започваме продажбата през 2023 година на водка с роза, има много голяма вероятност с продукти, които наистина се търсят на пазара, да нямаме нужда от някакви постоянни търговски помощи. Когато самият продукт е хубав, когато си уцелил аудиторията, когато си намерил място, на което да продаваш, нещата се случват".  

Шприц напитките с розова вода се произвеждат предимно за азиатския пазар, разкри гостът. "Там високоалкохолни напитки не могат да се пият. Нискоалкохолната ни коктейлна напитка е предназначена за барове, дискотеки - искаме да влезем в "пазара на доброто настроение". Преди няколко дни мина китайската нова година и започваме да подготвяме продукция за Виетнам и Китай, като засега доставката е с кораби".

Как браншът се справя с липсата на кадри? Полезни ли се оказват "краткосрочните трудови договори" и има ли нужда от допълнителна крачка, която да улесни процеса по наемане и задържане на работници? Защо е нужно "да се извади бизнесът от политическите сътресения"? Какви са алтернативните начини за износ към Китай, които се отварят пред българските износители - можем ли да разчитаме на ЖП превоз от Бургас към Китай? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.