Европа безспорно е големият губещ от конфликта в Украйна. Първо, защото всичко се случва на територията на Европа. Второ, защото това за дълго конфронтира отношенията на Европа с Русия. Трето, защото Европа никога не би могла да бъде сигурна в условия на конфронтация с Русия. Санкциите не решават проблема, те са вредни и за двете страни и ефектът им ще бъде крайно негативен за всички. Всяко задълбочаване на санкции, включително и спиране на вноса на газ, ще има негативно влияние. Това каза Любомир Кючуков, директор на Института по икономика и международни отношения и бивш зам.-външен министър, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Войната в Украйна ще даде допълнителен тласък на вече съществуващи процеси. Първият процес е за глобално противоборство, за лидерство  между Съединените щати и Китай във всички сфери. Ако до преди Covid беше основно в сферата на икономиката и инвестициите, сега е в целия спектър. Вторият процес е за ново разделение в света не по линията на противопоставяне на либерални демокрации и авторитарни режими, а „срещу” и „за” Русия. Това обаче не е нов световен ред, а нова световна конфигурация, защото не се създават нови институции и нова правна система, подчерта събеседникът.

Преговорите, които текат между Русия и Украйна, не са за капитулация. Те касаят най-важното - спиране на огъня. От друга страна те касаят и бъдещите двустранни отношения. Русия доста ясно формулира своите цели – неучастие на Украйна в НАТО, признаване на Крим, зачитане на независимостта на самообявилите се Донецк и Луганск. Най-лесно постижима е първата цел. Украйна ясно даде да се разбере, че е склонна да разглежда неутралитет, тоест неучастие в НАТО, срещу гаранции.

„В крайна сметка всяка война завършва с политическо споразумение – тук е въпросът кога и какво”.

Според Кючуков искането на Полша за мироопазващи войски на НАТО в Украйна е опасно, защото се старае да обърне подхода на НАТО – от политически, отговорът да бъде военен.

„Това е предпоследната стъпка преди директния конфликт между Русия и НАТО и се надявам да не се стигне до там”.

Позицията на България, че подкрепя НАТО, извежда страната ни в пасивна позиция, позиция едва ли не извън НАТО. Ние сме страна, която трябва да участва във взимането на решения, а не да подкрепя. Изниква и следващият въпрос – кой точно е НАТО? Дали това е Полша, която предлага това решение или са САЩ, които отхвърлят такова решение. Или са Франция и Германия, които търсят прекратяване на военните действия и мирно решаване на въпроса.  И би било изключително странно, ако България в тази ситуация няма своя позиция и свои аргументи, които да се опита да превърне в част от общото решение, подчерта събеседникът.

Независимо как свърши войната, това което се очертава в бъдеще, е много тежка и дългосрочна конфронтация в международен план, милитаризация на международните отношения, блокирани международни институции и заобикаляне на международното право. Ще има пълна липса на доверие между страните, което означава изключително затруднен политически диалог, прогнозира Кючуков.

По отношение на ролята на Китай гостът коментира, че страната действа предпазливо и внимателно. Китай не осъжда Русия, но провежда политика на „развързаните ръце” във възможността да действа съобразно ситуацията в дългосрочен план.

Китай може да е тази държава, която да е в състояние в бъдеще да комуникира и да си сътрудничи с двете разделени икономически и политически части на света – широкия Запад от една страна и Русия от друга.

Още за ролята на Китай в конфликта между Русия и Украйна и има ли риск от енергийни сътресения за Европа може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” вижте тук.