Краят на спасителната програма не означава край за проблемите на Гърция

Голямата бюрокрация и нереформираната съдебна система възпрепятстват икономическия растеж в страната

07:12 | 24 август 2018
Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас. Снимка: Dario Pignatelli/Bloomberg
Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас. Снимка: Dario Pignatelli/Bloomberg

Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас обяви с апломб и символизъм края на спасителната програма за държавата. “Това е ден на освобождаването“, прокламира Ципрас във вторник края на контрола от страна на международните кредитори през последните години - на мястото, където според легендите Одисей се е завърнал в родината си след дълго пътуване. Въпреки това промените в Гърция не са съществени, коментира The Wall Street Journal.

Атина все още дължи милиарди евро на кредиторите, които ще продължат да регулират икономическите процеси в страната. Ципрас предупреди, че е необходимо да се свърши още работа, тъй като страната е далеч от просперитет.

Гърция извърши редица промени по време на спасителната програма, която продължи 8 години. Правителството успя да нормализира бюджета – държавният дефицит от 15.1% през 2008 г. се превърна в излишък от 0.8% през 2017 г. Също така бяха намалени заплатите, за да се стимулира конкуренцията при износа на стоки, пенсионната система беше реформирана и в страната беше въведена електронна система за медицински рецепти.

Въпреки това гръцкото правителство не показва, че може да се справи с настоящите проблеми, които удариха икономиката, като това събужда притесненията за нова дългова криза.

Бизнес средата остава неблагоприятна, тъй като бюрокрацията оказва влияние на привличането на инвестиции. Броят на служителите в хаотичния обществен сектор бе намален заради препоръките на Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), но мерките нямаха голям ефект. Комбинацията от политическа намеса и централизирани решения създава усещането, че Гърция е безотговорна. Това твърди Панагиотис Каркацулис, професор в Държавния университет по публична администрация в Атина. „Бюрокрацията в Гърция не се променя, тъй като създаващият я механизъм не е реформиран“, добавя Каркацулис.

Преустройството на бившето летище в Атина трябваше да бъде една от емблематичните инвестиции по време на спасителната програма, но започналият през 2012 г. проект не бе изпълнен, тъй като се прехвърляше на различни държавни институции. Бюрокрацията, несигурните права на собственост, политическите решения и нереформираната съдебна система накараха Гърция, по принуда на Германия и други кредитори, да приватизира държавна собственост и активи на стойност 50 млрд. евро.

Кристофър Еглетон, председател на базираната във Великобритания туристическа компания Minoan, която получи одобрението за изграждане на хотел в източната част на остров Крит, е категоричен, че „бюрокрацията има много голяма сила“. Компанията на Еглетон се е борила в продължение на 20 години в съдилищата в Гърция, за да получи разрешение за инвестицията.

Гърция остава единствената страна в ЕС без компютърен държавен регистър. Голяма част от собствеността и зонирането в страната се определя след оспорване. Според Еглетон обаче властите в Атина вече разбират значението на чуждестранните инвестиции.

Гърция е глобявана от европейските съдилища заради забавени съдебни решения и поради това е считана за страната с най-проблемна съдебна система сред страните членки на ЕС. Изпълнението на договори в Гърция отнема средно над 4 години, показват данни на Световната банка. Процедурите по несъстоятелност отнемат средно по 3 години и 6 месеца. „Съдебната система в Гърция не бележи успешно развитие“, смята адвокатът Василис Хирдарис, който е представлявал клиенти пред европейските съдилища. Според него съдебната реформа ще промени драстично ситуацията в позитивна посока. „В момента съдиите в Гърция са задължени да обосновават подробно в писмен вид решенията си“, обяснява Хидрарис.

Сивата икономика генерира 20.8% от БВП на страната, като това е най-високият дял в Европа според проучване на германския университет в Тюбинген. Голяма част от гръцките предприемачи или професионалисти на свободна практика споделят, че единственият полезен ход е укриването на данъци. Тази практика води до порочен кръг, тъй като така се увеличават данъците, но и се възпрепятства икономическият растеж.