Отново се натрупват дисбаланси в икономиката ни

Десет години след кризата продължаваме да натрупваме дисбаланси – трябва ни добра инвестиционна политика и реформи в неефективните сектори, като се започне с държавните предприятия. За това предупреди доц. д-р Даниела Бобева, която е част от екипа икономисти на БАН, изготвили доклада "Десет години от началото на глобалната финансово-икономическа криза – поуки и необходими реформи". Според нея трябва внимателно да се наблюдава имотния пазар, защото „прегрее ли той и икономиката става уязвима, а не сме предпазени от строителен бум“, пише Investor.bg 

Бобева е категорична, че за да е устойчива икономиката, трябва да има благоприятна бизнес среда, както и да се покриват критериите за конвергенция. „Като цяло обаче следкризисното възстановяване се извършва бавно, като в ЕС и еврозоната все още не са достигнати предкризисните равнища на икономическия растеж“, заяви тя.

„Българската икономика щеше да изпадне в криза, дори без глобалната криза. По мащаб, дълбочина, обхват, кризата е щяла да бъде по-различна, но икономическа криза у нас е щяло да настъпи“, посочи Бобева и уточни, че причината за това е, че в макроикономически план икономиката на България е била сред най-дебалансираните държави-членки на ЕС преди кризата и са били налице "симптоми на прегряване".

Данните сочат, че през 2008 г. средногодишната инфлация е 11,95%, коефициент на безработица 5,7%, дефицитът по текущата сметка на платежния баланс– минус 22% от БВП. Притокът на преки чуждестранни инвестиции към страната е достигал 28% от БВП за 2007 г.

Изводите от доклада показват още, че в България кризата не е оказала траен спад на икономическия растеж и нейният характер е бил по-скоро депресивен, т.е. забавящ го, отколкото проявяващ се в значителна загуба на благосъстояние на макроикономическо равнище.

Доц. д-р Даниела Бобев припомни, че влиянието на кризата върху реалния сектор в България е започнало да се усеща през последното тримесечие на 2008 г. при забавянето на икономическия растеж до 3,1% на годишна база.

По думите ѝ производствената дейност е продължавала да се свива, като и до средата на 2009 г. е бил отбелязан натрупан годишен спад от 20% спрямо предходните шест месеца, а през първото тримесечие на годината износът на стоки и услуги е спаднал с 19%.

„Един от първите ефекти още в началото на кризата през 2008 г. от страна на предлагането на финансови ресурси беше драстичното намаляване на кредитния растеж, напомни Бобева. – Ниският обем и ниската ефективност на бюджетните инвестиционни разходи не успяха да противодействат на неблагоприятните ефекти на кризата. България загуби 3,6% от БВП през 2009 г. в резултат от кризата.“

В анализа си икономистът потвърди, че българската икономика показа още преди началото на глобалната финансово-икономическа криза някои индикатори и показатели за забавяне и обръщане на цикъла.

„От това възходящо развитие с много чуждестранни инвестиции, висок икономически растеж и ниска безработица изведнъж цикълът започна да се обръща. За разлика от балтийските държави, които влязоха в ЕС през 2004 г. и имаха повече време да растат по-бързо, в България този тренд беше прекъснат, поради което икономиката не падна толкова „твърдо“ и не пострада като прибалтийските страни. Но нашата икономика се възстановява по-бавно, отколкото при тях и причините са в структурните ѝ проблеми", коментира Бобева.

Тя смята, че има нужда от политики и структурни реформи.

„България е във валутен борд и има много орязани парични инструменти, с които може да се влияе на икономиката. Фискалната ни политика не позволява да се правят мащабни фискални стимули, както някои икономики от еврозоната успяха да направят, посочи Даниела Бобева и даде пример с германците със стимули за автомобилната индустрия.

Данните на икономиста от БАН потвърждават, че в България в годините след 2009 г. се регистрират устойчиви нива на нисък икономически растеж, който постепенно се ускорява до 3,94% през 2016 г., но все още е далеч от регистрирания през 2007 г. прираст на реалния БВП от 7,1%.

Повече по темата четете на Investor.bg