В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Наближава краят на управлението на Сириза в Гърция

Лъчезар Вълев, международен журналист в БНР, В развитие, 11.06.2019

14:21 | 11 юни 2019
Лъчезар Вълев, международен журналист в БНР. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Лъчезар Вълев, международен журналист в БНР. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Краят на управлението на "Сириза", партията на настоящия гръцки премиер Алексис Ципрас, със сигурност идва, като по всяка вероятност новият министър-председател на страната ще се казва Кириакос Мицотакис. Такава прогноза направи Лъчезар Вълев, международен журналист в БНР, в предаването „В развитие“ с водещ Николай Кръстев.

Гостът коментира политическите програми на водещите партии в Гърция - „Сириза“ и „Нова демокрация“, на фона на предстоящите на 7 юли предсрочни парламентарни избори в страната.

„В сравнение с гръмкия романтизъм на "Сириза", "Нова демокрация" залага на умерен оптимизъм – намаляване на данъците, привличане на чужди инвестиции, увеличение на заплахите. "Сириза" се опитва да се върне към старото лоно на романтични леви идеи, като Ципрас е доста смел в обещанията си – разкриване на половин милион работни места за следващите 4 години в Гърция, 7,5% ръст на минималната заплата през 2020 г. и още толкова през 2021 г.“.

Според Вълев настоящият гръцки премиер залага до голяма степен на това да припомни на гърците кой всъщност ги доведе до последната икономическа криза.

„Разочарованието от "Сириза" обаче тласка гръцкото внимание към един доста добре познат играч в лицето на "Нова демокрация", въпреки че той доскоро беше обвиняван за кризата в страната“.

Вероятността в качеството си на премиер Мицотакис да преразгледа Преспанския договор, уреждащ спора за името на Северна Македония между Атина и Скопие, е малка, смята Вълев.

„Съвсем ясно "Нова демокрация осъзнава", че споразумението е от полза не само за отношенията между Атина и Скопие, но и за стабилността на Балканите... Отмяната му би сложила край не само на северномакедонските намерения за присъединяване към НАТО и Европейския съюз, но и на цялостния баланс в региона“.