Книжовното дружество е създадено през 1869 г. в Браила, когато в Букурещ се създава БРЦК. През следващата година се създава Екзархията. На подрастващото поколение трябва по-често да се говори за тези българи, които са постигнали това – образование и наука, което е идеята зад Книжовното дружество, Българската църква (Екзархията) и политическа независимост, каза акад. Стефан Воденичаров, бивш председател на БАН, в предаването Бизнес старт с водещ Христо Николов.

"Ако погледнете картата на Българската екзархия, ще видите на колко голяма територия е живял българският етнос и естествената спойка за него е бил езикът. В рамките на 10-15 години въз основа на разговорния език се изгражда и книжовния език", посочи академик Воденичаров.

"Хората, които сега управляват България, не обръщат достатъчно внимание на науката. Поставят се цели в образованието, но образование без наука няма", каза гостът.

"На България и липсва закон за публично-частно партньорство. В българската наука в момента се дават пари на калпак, а няма национални цели, зад които държавата да застане с цялата си финансова мощ. Учените, които работят в сферата на българската духовност и култура, не трябва да бъдат отстранявани от доброто финансиране. Техните резултати са духовни и са по-важни от финансовите", заяви акад. Воденичаров.

Още по темата

Нобеловата награда за икономика показва промяната в науката

Най-големият научно-образователен център в Югоизточна Европа ще е факт до 3 години

БАН ще използва квантовите технологии за предсказване на явления и процеси

"В момента ситуацията в училищата и университетите е такава, че ученикът и студентът носят парите. Затова и преподавателят е принуден да не държи много на качеството. А всъщност парите трябва да отиват при качеството", посочи още той.

"Престижът на научната дейност се загуби", каза акад. Воденичаров.

"Много от постиженията на българската индустрия в изминалите 60-70 години са генерирани в БАН. Първите хора, работили в АЕЦ Козлодуй са българските учени. Интернет е въведен в България първо в БАН. В последните години има добри разработки в областта на полимерите и на химията", коментира той.

"В България има нужда от болезнени реформи във всяка една област, които да започнат след обществено обсъждане. БАН има разработени научни стратегии в тези области", каза в заключение проф Воденичаров.

Вижте цялото интервю във видеото.