Защо златото няма да спечели от сегашната криза?

Централните банки губят апетит към покупките на ценния метал

Снимка: Akio Kon  Снимка: Akio Kon

Има един фактор, който трябва да се добави като причина за волатилната цена на златото през последните няколко седмици - най-големите играчи на пазара може би изгубиха апетита си за покупки, пише Дейвид Фиклинг в анализ за Bloomberg.

Руската централна банка - един от най-големите купувачи на злато през последните години, преустанови всички поръчки на благородния метал. А тя не е сама. Узбекистан и Казахстан, чиито централни банки също са сериозни потребители, също намалиха поръчките.

Централните банки притежават около една пета от добитото злато и са най-големият купувач за миналата година след потребителите на бижутата. Последният път, когато те се превърнаха в нетни продавачи, беше през 90-те години на миналия век и в началото на 2000 г., като цените на метала се сринаха. Ако историята се повтори, настоящите ръстове на пазара обаче бързо ще изчезнат.

Едва ли е изненадващо е, че най-стабилните институции в света се отказват от покупките на злато, считано за актив убежище, във времена, в които притеснените частни инвеститори се насочват към него и увеличават цената му. Закупуването на злато, когато цената му е на 7-годишен връх, и след месеци на колебания в диапазон от около 13%, не изглежда особено удачен начин да се добави стабилност към дадено портфолио.   

Това твърдение може да бъде успорено, като се посочи, че настоящата криза е подходящ момент, в който да се увеличават покупките на златото от централните банки, тъй като металът може да бъде продаден в замяна на всяка валута, ако ситуацията се влоши. Има обаче два проблема по отношение на тази причина за закупуване на злато.

В краткосрочен план златото е ценно при криза до степен, до която притежателите му са готови да продават. Всяка държава, изправена пред недостиг на чуждестранна валута, с която да управлява платежния си баланс, трябва да продава метала в момента, а не да добавя нови количества. 

В по-дългосрочен план съобщението на Федералния резерв във вторник, което позволява на централните банки да заменят своите държавни ценни книжа за парични средства, отменя дори този аргумент. В свят, който все още работи, разчитайки на долара, основната атракция на златото е лекотата, с която то може да бъде заменено за зелените пари.

Апетитът за изкупуване на злато от централните банки през последното десетилетие идва от изненадващо малък клуб от представители основно на развиващите се икономики. Около 90-процентен дял от нетните покупки се дължи на банките на Русия, Китай, Казахстан, Турция, Узбекистан, Полша и Мексико.

Повечето от тези играчи вече са достигнали нива, при които апетитът им вероятно е изчерпан. Повече от половината от резервите на централните банки на Казахстан и Узбекистан са в злато, което надхвърля необходимото количество за балансиране на портфейлите им и управление на валутните рискове. Запасите на Турция в края на декември бяха еквивалентни на около 20% от нейните резерви. За момента Русия  се отказва от по-нататъшни покупки, а Мексико е продавач най-вече през последните години.

Още по темата

Не е невъзможно останалите централни банки да гледат на нещата по различен начин.

Делът на златото от резервите на големите икономики в Азия е едноцифрен.

Трябва да се отбележи и, че увеличаващите се цени на златото повишават дела на ценния метал в резервите на централните банки в момента.

Преди 20 години продажбите на централните банки подкопаха цените толкова значително, че европейските банки се споразумяха координирано да ограничат и координират продажбите му. Тази сделка отпадна през миналата година с очакванията, че вече не е необходима в свят, в който правителственият глад за метала изглежда ненаситен. Би било доста иронично за пазара, ако се окаже, че предпазният механизъм е изоставен точно в момент, в който е най-необходим.

 

Последни новини
Още от Анализи