Преговорите за мир в Газа: какво може да научим от Косово

Защо мирният план от 20 точки за Газа, договорен от президента на САЩ Доналд Тръмп едва преди десетина дни, вече изглежда проблемна?

Защо 20-точковият план за мир вече изглежда разклатен

Вместо да се готвят да се разоръжат и оттеглят от политиката, бойци на „Хамас“ излязоха от укритията си, за да екзекутират палестински съперници и да възстановят контрол в райони, от които израелските сили се изтеглиха.

Израел твърди, че терористичната групировка също устройва засади на негови войници, докато "Хамас" казва, че Израелските сили за отбрана продължават въздушните удари над Газа. И двете обвинения изглеждат точни, а ЦАХАЛ отказва да отвори отново граничния пункт Рафах между Газа и Египет, както се изисква.

Простата причина за толкова бързото разплитане е, че нито „Хамас“, нито израелското правителство са доволни от споразумението, в което бяха притиснати да се подпишат от Тръмп и лидери от региона.

Но, при положение че и двете страни още отначало заявиха, че нямат намерение да изпълнят ключови клаузи на сделката, въпросът „Защо се държат зле?“ вероятно е грешен. По-добрият е: „Как така им се разминава?“

Още по темата

Планът за мир в Газа ще се провали без американски войски

Тръмп заплаши "Хамас", че ще се намеси, ако продължи убийствата в Газа

KFOR като модел: как бе запълнен вакуумът в Косово

Добър начин да се намери отговор е да се погледне вероятно и най-добрият модел за създаване на мироопазваща сила за Газа: Силите на НАТО в Косово, по-известни като KFOR, формирани през 1999 г. и действащи и до днес.

Не е случайно, че структурите „ден след това“, разписани в 20-точковия план на Тръмп, бяха базирани на предложение на бившия премиер на Обединеното кралство Тони Блеър.

В някои аспекти те приличат на онези, в чието изграждане той участва за Косово, което през 1999 г. бе размирна, мюсюлманско мнозинствена провинция в преобладаващо православна Сърбия.

Блеър изигра ключова роля в военната интервенция на НАТО през юни, за да предотврати успеха на Югославската народна армия (ЮНА) на Сърбия в етническото прочистване на Косово. Кампанията на ЮНА, включваща масови убийства на цивилни, принуди стотици хиляди мюсюлмани косовари да напуснат страната.

По-важно за случая с Газа е какво последва 78-дневната бомбардировъчна кампания, която в крайна сметка убеди президента на Сърбия Слободан Милошевич да изтегли войските си: налагането на KFOR заедно с временна цивилна администрация на ООН.

Решаващо беше, че KFOR имаше „предживот“ като „сила за прилагане на мира“ на НАТО, която започна да се разгръща в съседна Македония веднага щом започна въздушната кампания в Косово през март 1999 г. Целта бе миротворците да са готови да пресекат границата в мига, в който бъде постигнато примирие.

Но докато въздушната операция се проточваше без видим ефект, Блеър стана водещ адвокат (пред по-колебливия президент на САЩ Бил Клинтън) за поставяне на „ботуши на терен“ на НАТО - не като мироопазващи, а като мироналагащи сили. Силите в Македония съответно се пренастроиха за готовност за бой.

Танковете на НАТО така и не трябваше да си проправят път към Косово. Но подготовката на сила, започнала месеци преди споразумението, означаваше, че тя бе готова.

На 12 юни 1999 г. - два дни след като НАТО спря бомбардировките и ООН прие резолюция за разрешаване на не-ООН мироопазваща мисия в Косово - войници от новоназования KFOR пресекоха границата.

Първите на терен бяха специални части - пълната противоположност на „сините каски“ на ООН.

Паралели и различия между Косово и Газа

Разбира се, няма две еднакви конфликта. Не внушавам еквивалентност между Милошевич и премиера на Израел Бенямин Нетаняху, между ЦАХАЛ и ЮНА или между "Хамас" и Армията за освобождение на Косово (АОК). Има обаче множество прилики между условията, пред които KFOR се изправи, и мисията, която сега се обсъжда за Газа.

Започнете със скалата и естеството на проблема. И в двата случая става дума за относително малки територии и популации (2 млн. за Газа, 1,6 млн. за Косово), в които конфликт с дълга история и дълбоки етнорелигиозни корени поражда обвинения в опити за етническо прочистване или по-лошо.

И в двата случая бе ясно, че мирът ще е нестабилен.

В Косово, както и в Газа, бе очевидно, че доминиращата сила ще се стреми да се върне и да окупира територия по силата на сделката, ако може, а от бунтовниците, от които се очаква да се разоръжат, ще получиш това само под принуда.

Дори 17-хилядната въоръжена АОК, която възприемаше НАТО като „на своя страна“, се колебаеше да предаде оръжие. Оръжия все още се събираха и след крайния срок за разоръжаване. Официалните твърдения на KFOR за напредък бяха силно оспорвани от Сърбия и Русия.

Имаше и отмъстителни убийства от АОК срещу етнически сърби, смятани за сътрудници. Но не е нужно да се отричат тези неуспехи, за да се признае, че изходът щеше да е много по-лош, ако 50 000 войници на KFOR не бяха започнали да запълват вакуума в сигурността, оставен от изтеглящите се сръбски части.

Уроци за Газа: време, мащаб, състав и мандат

Това е по-добрият отговор защо сделката на Тръмп за Газа изглежда проблемна толкова скоро: мироопазващият ѝ елемент все още е на чертожната дъска в Кайро.

Той не бе подготвен в навечерието на споразумението, защото Тръмп пропиля месеци в заиграване с предложения да превърне Газа в средиземноморски „Атлантик сити“, изпразнен от палестинци - идея, която бе магнит за израелски екстремисти и неприемлива за арабските лидери.

Промяната към по-решителна политика за натиск и върху двете страни да спрат клането дойде едва през септември, след като Нетаняху унизи американския президент, бомбардирайки Катар.

KFOR беше далеч от съвършен. Фактът, че е необходим и четвърт век по-късно, макар и в силно намален състав, свидетелства за това. И все пак това остава една от най-успешните мироопазващи операции до днес и полезен модел за всяка сила, която бъде събрана за Газа. И тя вероятно ще бъде упълномощена от ООН, но не и водена от ООН, подобно на KFOR.

По сведения ще бъде водена от Египет и ще включва войски от Азербайджан и Индонезия, както и от други мюсюлмански страни. Това изпълнява урок от KFOR: съставът трябва да идва от държави, на които населението под надзора има вероятност да има доверие.

Друг урок е, че силата трябва да е достатъчно голяма и добре въоръжена, с ясен мандат и твърди правила за употреба на сила.

„Изкуството на сделката“ на Тръмп не се съчетава с нивото на предварителна подготовка, което позволи на KFOR да запълни вакуума в Косово в мига, в който той възникна. Този кораб отплава. Това не означава, че примирието му вече е провалено.

Но докато Египет изгражда сила за Газа, трябва да се вгледа в другите уроци на KFOR и да се фокусира върху запълване на вакуума в сигурността в Газа възможно най-скоро - дори ако това вече трябва да стане „на филийки“. Рафах би бил добро място за начало.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

Израел атакува позиции на "Хамас" и спира помощта, след като примирието рухва

Израел заплаши да поднови войната, ако "Хамас" наруши плана на Тръмп