AI може да трансформира икономиката и все пак да бъде балон

Какъв е най-вероятният резултат от бума на изкуствения интелект? Икономическа трансформация или огромни загуби за инвеститорите?

Да и за двете.

Как ще се развива изкуственият интелект е може би най-големият въпрос, надвиснал над бъдещето както на фондовия пазар, така и на икономиката като цяло. Технологичните компании от „Великолепната седморка“, всички с големи залози върху изкуствения интелект, представляват повече от една трета от пазарната капитализация на индекса S&P 500, в сравнение с около една пета в края на 2022 г.

Инвестициите се увеличават бързо: През последната година разходите за оборудване и софтуер за обработка на информация са се увеличили с около 20% в реално изражение. Заедно с изграждането на центрове за данни, капацитета за производство и пренос на електроенергия, необходим за тяхната работа, и ефекта на богатството от покачващите се цени на акциите, това допринася значително за икономическия растеж.

Партито може да продължи доста дълго време. Много от големите инвеститори (Google, Meta, Microsoft) разполагат с достатъчно парични средства и значителен капацитет за набиране на дълг. Надпреварата за изграждане на най-добрия изкуствен интелект е игра, в която победителят взема всичко, със силни мрежови ефекти, така че те имат мощни стимули да постигнат мащаб възможно най-бързо, дори ако приходите изостават. Но скоростта на внедряване е ограничена от ограниченото предлагане на чипове, друго специализирано оборудване и електричество, както и от ресурсите и времето, необходими за изграждането на големи центрове за данни.

В резултат на това разходите за изкуствен интелект ще останат значителен екзогенен импулс на растежа през 2026 г. Тази допълнителна инвестиция спрямо спестяванията ще има последици и за паричната политика. Чрез повишаване на „неутралното“ ниво на краткосрочните лихвени проценти, което нито стимулира, нито възпрепятства растежа, това ще се противопостави на намаленията на лихвите, които президентът Доналд Тръмп изисква.

В дългосрочен план въздействието на изкуствения интелект ще бъде трансформационно. Той почти сигурно ще повиши производителността, докато се прилага в области като кодиране, кол центрове, управление на данни, адаптиране на клиенти, наблюдение на риска, писане на отчети, диагностика на медицинските грижи и иновации във фармацевтичните лекарства - и още повече, докато се вгражда в други процеси, като например усъвършенствана роботика и автономни автомобили, автобуси и камиони.

Липсващи приходи

Това обаче не означава, че инвеститорите ще излязат като победители в дългосрочен план. Доставчиците на услуги, свързани с изкуствен интелект, трябва в даден момент да генерират много големи приходи, за да постигнат достатъчна възвръщаемост на значителните си инвестиции.

Ако например се приеме, че разходите за изграждане на необходимата инфраструктура с изкуствен интелект ще възлизат на общо 2 до 3 трилиона долара, тогава съответните компании ще се нуждаят от годишен приход от 1 трилион долара или повече, за да осигурят прилична печалба – отчасти защото инфраструктурата с изкуствен интелект ще се амортизира бързо, което ще изисква постоянни инвестиции, за да остане на най-високо ниво. Това е поне 3% от брутния вътрешен продукт на САЩ, което ми се струва като висока летва.

За да постигнат такава цел, компаниите с изкуствен интелект ще се нуждаят от ценова сила. За тази цел те ще искат да обвържат клиентите си със собствената си инфраструктура. Потребителите обаче ще настояват в другата посока. Те ще искат да запазят възможността да сменят доставчиците си, за да могат да договарят по-ниски цени. Ако успеят, приходите и маржовете от изкуствен интелект ще разочароват.

Историята показва, че загубите могат да бъдат големи. По-ранни епизоди на бързи технологични иновации - разпространението на железопътни линии през 19-и век, появата на интернет през 20-и век - се оказаха трансформационни, но също така доведоха до огромни свръхинвестирания и големи спадове на фондовия пазар.

От положителна страна, сривът на изкуствения интелект не е задължително да доведе до нещо подобно на финансовата криза от 2008 г. Това е предимно феномен на фондовия пазар. Не виждам такъв вид ливъридж и риск от разпродажба на активи, които биха довели до катастрофата, която се случи след последния голям балон, жилищния пазар в САЩ. Но това може да не е голяма утеха за участващите инвеститори.

Бил Дъдли е колумнист на Bloomberg Opinion. Бивш президент на Федералния резер на Ню Йорк, той е неизпълнителен директор в швейцарската банка UBS и член на консултативния съвет на Coinbase Global.

Още по темата

Бичият пазар навърши три години, но има нужда от още акции, за да продължи

Надценени ли са американските акции? Попитахме експертите

Тройният риск пред световната икономика: мита, AI балон и нарастващ дълг

Централните банкери се стичат към Вашингтон, обзети от страх от балон при акциите

OpenAI и Nvidia подхранват AI пазарa за $1 трлн. с мрежа от кръгово финансиране