Протестиращото поколение Z оспорва властта на старата гвардия в Азия

От Непал до Индонезия, от Шри Ланка до Бангладеш, младежта в Азия е разгневена. Протестите показват, че това поколение не е склонно да приеме неравенството и несправедливостта като своя съдба. Но за да се постигне трайна политическа промяна, този гняв трябва да бъде насочен към реформи.

Суровият гняв се разпростира по улиците. Във вторник премиерът на Непал К.П. Шарма Оли подаде оставка след два дни демонстрации срещу мащабна забрана на социалните медии. Най-малко 19 души загинаха и стотици други бяха ранени, след като десетки протестиращи от поколението Z се сблъскаха с полицията. Забраната беше бързо отменена, но разочарованието продължава. Армията се намеси, като призова хората да се оттеглят.

Младежите в Непал са изморени. Забраната на социалните мрежи беше непосредственият катализатор на тяхното недоволство, поредното напомняне, че живеят под управлението на правителство, което е далеч от техните проблеми. Тези приложения са жизненоважни инструменти в страна, където приблизително един на всеки четирима души живее под националната граница на бедността. Те са начин да се получават парични преводи и да се поддържа връзка с приятели и близки.

Индонезия също е свидетел на подобни сцени. В края на август възмущението избухна, след като на депутатите бяха отпуснати щедри надбавки за жилище – почти 10 пъти повече от минималната месечна заплата – докато обикновените граждани се борят с растящите разходи за живот. Смъртта на таксиметров шофьор, прегазен от полицейски автомобил, допълнително засили напрежението.

Демонстрантите опустошиха домовете на висши законодатели, подпалиха автомобили и вандализираха правителствени сгради, в едни от най-тежките сблъсъци от десетилетия насам. Под нарастващ натиск президентът Прабово Субианто отмени привилегиите, като обеща по-голяма отчетност. Тази седмица широко уважаваната министърка на финансите Шри Муляни Индравати беше отстранена. Спекулира се, че тя е била пожертвана, за да се успокои общественото недоволство.

На пръв поглед тези протести изглеждат несвързани, но съществуват общи причини за недоволство. И двете страни имат младо население: около половината от общото население на Индонезия е под 30 години, а в Непал то е около 56%. Високата безработица е проблем, както и разширяващата се разлика в доходите.

Тези демонстрации също така подчертават как колективните действия на младежта могат да принудят правителствата да отстъпят. Все пак, само гневът не е достатъчен. Историята на активизма в Азия показва, че демонстрациите могат да свалят лидери, но без значими политически реформи те рядко променят обществата.

Бангладеш е пример както за надежда, така и за опасност. През 2024 г. студентски бунт принуди най-дълго управлявалия автократ в страната, премиерът Шейх Хасина, да избяга. Стотици загинаха, а много повече бяха ранени в насилието. Демонстрациите доведоха до сформирането на временно правителство, оглавено от преходния лидер и лауреат на Нобелова награда за мир Мухамед Юнус.

Той обеща да възстанови реда и да възстанови демократичните институции, като насърчи младите хора да се включат. Изборите се очакват в началото на 2026 г., но дали Бангладеш ще се превърне в функционираща демокрация ще зависи от това колко надеждни са те.

Още по темата

Уталожи ли се гневът в Индонезия

Какво следва за Прабово и Индонезия

Ще пукне ли „Балканска пролет“?

Опитът на Шри Ланка е предупреждение. През 2022 г. протестно движение, водено предимно от млади хора, известно като Aragalaya, което носи името на синхалската дума за борба, принуди президента Готабая Раджапакса да подаде оставка. Неговите почти три години на некомпетентно управление приключиха с дефолт на страната по дълговете в безпрецедентен икономически колапс. Кризата с валутните резерви на правителството означаваше, че то не можеше да плати за вноса на гориво, което доведе до дълги опашки за бензин и ежедневни 13-часови прекъсвания на електрозахранването.

Но движението нямаше цялостен дългосрочен план и старата гвардия бързо се прегрупира. За президент беше назначен Ранил Викремесинге, друг член на дискредитираната политическа елита. Едва миналата година избирателите най-накрая намериха алтернатива, като избраха изключително популярния Анура Кумара Дисанаяке, който в крайна сметка осигури на коалицията си „Национална народна сила“ парламентарно мнозинство. Привлекателността му се дължи отчасти на връзката му с по-младите избиратели в контраст с корупцията на политиците от миналото.

Младежките движения в Азия могат да извлекат поуки от други региони. В Ню Йорк е забележителен бурният възход на Зохран Мамдани, който от депутат в щатския парламент се превърна във водещ претендент за кметския пост. Използвайки силата на социалните мрежи и политики, които се обръщат директно към младите гласоподаватели, популярността на Мамдани се дължи на неговата автентичност, на усещането, че той е съпричастен с хората, на които иска да служи. Този идеализъм, насочен към решения, превръща това, което би могло да бъде ярост, в действие.

Едно от имената, които се споменават като потенциален лидер на Непал, е кметът на Катманду Балендра Шах. Този 35-годишен инженер, превърнал се в рапър, впечатли избирателите с кампанията си за почистване на водоемите в града, а песните му повдигат темата за корупцията и неравенството в хималайската държава.

Протестите трябва да излязат извън улиците и да се насочат към местата, където се намира властта и се правят политики. Исканията трябва да се съсредоточат не само върху свалянето на корумпирани политици или подпалването на правителствени сгради, но и върху реформирането на съдилищата, избирателните комисии и създаването на независими надзорни органи. Движенията, чиито корени са само сред студентите или младежите, рискуват да се разпаднат, след като гневът отмине. Изграждането на жизнеспособни политически партии или коалиции, които да могат да участват в избори, е от съществено значение.

Арабската пролет предлага отрезвяващи уроци. Преди повече от десетилетие младежки бунтове свалиха диктатурите от Тунис до Египет и Либия. Но движението се провали и завърши с още по-силни репресии в някои части на региона.

Протестите могат да бъдат вълнуващи и дори пристрастяващи, но само те не могат да бъдат крайната цел. В противен случай това поколение рискува да пропилее възможността си за промяна. Подпалените сгради и разрушените универсални магазини само ще гарантират, че същите властови структури ще се върнат, и то с отмъщение.

Каришма Васуани е колумнист на Bloomberg, който отразява политиката в Азия със специален фокус върху Китай. Преди това е била водеща водеща на BBC за Азия и в продължение на две десетилетия е работила за BBC в Азия и Южна Азия.

Още по темата

Защо протестите в Индонезия приличат на тези от 1998

Великобритания се превръща в страна на вечните протести

Безредици разтърсват Сърбия, докато протестите срещу Вучич продължават