Уталожи ли се гневът в Индонезия

Не смятам, че гневът се е уталожил. В краткосрочен план, направеното от президента Прабово Субианто, за да отмени придобивките на депутатите като пари за жилища и други, беше катализаторът на протестите миналата седмица. Насилието, което видяхме през уикенда и в последните дни, катализаторът за това беше смъртоносното прегазване на таксиметров шофьор на такси-мотоциклет от бронирана полицейска кола.

Като оставим това настрана, смятам като цяло станалото е следното. Индонезийците са изправени пред покачващи се разходи за живот, както и заплахата от масови уволнения, както и усещането, че правителството им не обръща внимание на икономическите им нужди. Всичко това не се е променило.

Протестите показаха това – не само тези конкретни протести, през последните 18 месеца имаше демонстрации на гняв по индонезийските улици, насочен към президента и правителството му. Става дума за това, че хората не се чуват чути и нямат никакво усещане за избор в живота си.

Смятам, че арогантността на някои депутати, които танцуваха в парламента, когато тези придобивки бяха обявени. Един от тях даже стигна толкова далеч да заяви, че хората, които призовават за разпускането на парламента са най-големите глупаци на земята.

В този ред на мисли, звучи все едно те са роби или крепостни селяни в страната, където са избрали политици да ги представляват.

Смятам, че този гняв расте.