Защо протестите в Индонезия приличат на тези от 1998

Споменахте, че в основата на проблемите в Индонезия е структурата на демокрацията там. Това ни връща към движението за демокрация и реформи през 1998. Защо смятате така?

Прекрасен въпрос. Израснала съм в Индонезия и видях от първо лице демократичната трансформация от военната диктатура на генерал Сухарто. Има доста паралели, но цялата идея на демократичното движение, наречено „реформаси“ на индонезийски, беше хората да държат повече сметка на политиците, които са избрали да им служат.

Имаше децентрализация на властта и това беше идеята на „реформаси“. Само че в крайна сметка стана така, че едни и същи стари играчи и познати лица са в структурите на властта, не само в правителството, но и в корпоративния сектор.

Властта, както икономическа, така и политическа, продължава да е в ръцете на елита. Мисля, че няма по-добра илюстрация за това от самия Прабово.  Да не забравяме, че той е бивш армейски генерал и е обвинен в нарушаване на човешките права по време на диктатурата на Сухарто. Естествено, той отрича пламенно. Но също той е и бивш зет на Сухарто. Така че е много дълбоко окопан в статуквото.

Смятам, че индонезийците гледат живота си и смятат, че хората на власт обогатяват себе си и своите лакеи, но животът на обикновените хора не се подобрява.