Защо затоплянето на отношенията между Русия, Индия и Китай няма да продължи дълго

Алиансът между Русия, Индия и Китай (RIC), създаден през 90-те години като противовес на САЩ, днес се възражда като начин за трите страни да преодолеят бурята от търговската война на президента Доналд Тръмп. Но старите подозрения означават, че съюзът е малко вероятно да просъществува. Въпреки общите им недоволства от Вашингтон, партньорството е по-скоро брак по сметка.

Тази реалност ще бъде демонстрирана тази седмица, когато трите ядрени сили се съберат в Тиендзин за срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. Кремъл настоява за дългоочаквана тристранна среща. Ако тройката наистина намери ново начало, това ще бъде силен сигнал, че геополитическите тежести се обединяват в лицето на натиска от страна на САЩ. Но присъщите напрежения между Индия и Китай и икономическите различия между трите страни правят този изход малко вероятен.

Този натиск е най-силен за Индия. Доскоро ключов партньор на САЩ, тя понесе най-тежкия удар от митата на Тръмп. Той удвои митата върху износа до 50% – които трябва да влязат в сила на 27 август – като наказание за покупките на руски петрол.

Пекин, който първоначално беше основната цел на Вашингтон, се радва на временно отсрочване, но е затънал в дългосрочна стратегическа конкуренция. А Русия, опустошена от санкциите и затънала в Украйна, търси приятели, които да смекчат изолацията ѝ.

Още по темата

Натискът над Индия е може би за още отстъпки

Индийската Nayara залага на "сенчестия флот" и руския петрол, за да оцелее

Москва за първи път измисли идеята за RIC, както беше наречена, през 90-те години. Тогавашният министър-председател Евгений Примаков предложи създаването на групата, за да се противопостави на глобалното влияние на САЩ. На хартия коалицията изглеждаше внушителна – три държави с огромни икономики и население. На практика тя винаги е била подкопавана от недоверие, преди всичко между съперниците Индия и Китай.

Сред най-големите пречки е дългогодишният им граничен спор. Те са в конфликт по повод на неясната граница с дължина 3488 километра в региона на Хималаите. Тези враждебности прераснаха във война през 1962 г. и продължава да тлеe и днес. През 2020 г. двете страни се сблъскаха жестоко в долината Галван в Ладакх, като в най-кървавите сражения от десетилетия загинаха войници и от двете страни. Дипломатическите отношения замръзнаха, като Ню Делхи спря туристическите визи за китайски граждани и наложи ограничения върху вноса на технологии.

Митата на Тръмп ги приближават все повече. Миналата седмица те се съгласиха да проучат възможността за демаркация на спорната граница, което е ключова стъпка към разрешаване на териториалния спор. Напрежението около визите се е облекчило и Китай е смекчил тона с Индия по отношение на износа.

Но рискът от бъдещи конфликти не може да бъде пренебрегнат. Фундаменталните противоречия в динамиката е малко вероятно да изчезнат скоро, отбелязва Хапимон Джейкъб, основател и директор на Съвета за стратегически и отбранителни изследвания, за Hindustan Times. Макар че засега сериозната ескалация е било предотвратена, трайно сближаване е малко вероятно. За Ню Делхи е трудно да бъде напълно уверено в намеренията на Пекин, особено предвид военната му агресивност в райони като Южнокитайско море и Тайван.

Китай е и прекалено близо до Пакистан, за да се чувства Индия комфортно. Пекин се превърна в най-важния партньор на Исламабад в областта на отбраната от края на Студената война. По време на сблъсък с Индия през май Пакистан заяви, че китайски изтребители J-10C са били използвани за свалянето на пет индийски изтребителя по време на конфликта. Ню Делхи заяви, че КНР е предоставила на своя съперник и подкрепа в областта на противовъздушната отбрана и сателитните технологии. Това съюзничество задълбочава тревогите на Индия за сигурността и засилва усещането, че на Китай не може да се има доверие.

Освен въпросите за сигурността, икономическата логика също не е в полза на Ню Делхи. Индия зависи от американските технологии, капитал и вериги за доставки, които нито Русия, нито Китай могат да заменят. Америка е и най-важният пазар за индийски стоки с голяма преднина. През 2024 г. потребителите са купили индийски стоки на стойност 77,5 милиарда долара, според доклад на Bank of Baroda. За сравнение, китайските и руските покупки са само част от тази сума.

САЩ все още са най-големият пазар за индийския износ

За разлика от това, Москва е много по-близо до Пекин. Откакто през 2014 г. бяха наложени западни санкции след анексирането на Крим от Русия, двустранната търговия между двете страни достигна рекордни нива, надхвърляйки 200 милиарда долара миналата година. Бизнесът е все по-свързан с китайската финансова система чрез използването на юана и услуги като картите UnionPay. За Ню Делхи присъединяването към такъв блок би означавало да бъде младши партньор – което едва ли е привлекателна перспектива.

Това не е попречило на Москва да се опита да го съживи. През май външният министър Сергей Лавров заяви, че „е дошло времето за възраждане“ на тройката. Пекин също подкрепи инициативата, като заяви, че тя може да поддържа мира, сигурността и стабилността в света.

Възстановяването на блока може да представлява предизвикателство за САЩ, ако доведе до по-координирани действия. Но това, което свързва тези нации, е необходимостта, а не доверието. Срещата в Тиендзин ще даде възможност за по-топли отношения, но това ще бъде по-скоро символично, отколкото съществено. Това е по същество крехко партньорство, което може да се разпадне, ако американският натиск отслабне.

Още по темата

Отстъпката в цената на петрола ще задържи Индия като клиент, очаква Русия

Индийските държавни рафинерии пак купуват руски петрол въпреки критиките от САЩ

Китайските рафинерии изкупуват руския петрол, предназначен за Индия

Моди засилва връзките си с Русия и Китай след разрива с Тръмп