Посещавате Лондон? Трябва да платите туристически данък

Данъците винаги са били толкова неизбежни, колкото смъртта. В Британия на Рейчъл Рийвс изглежда, че повишенията на данъците вече са също толкова неизбежни, колкото Мрачният жътвар. Финансовият министър трябва да намери милиарди лири, за да запълни черна дупка в публичните финанси преди есенния бюджет. Засега тя не успява да свие публичните разходи заради серия бунтове сред депутатите на Лейбъристката партия. А “определящата мисия” на Киър Стармър — да направи сметките да излязат чрез силно ускоряване на растежа — също бе осуетена, отчасти заради решението на Рийвс в последния си бюджет да повиши осигурителните вноски на работодателите. Данните за БВП, които излизат в четвъртък, се очаква да покажат вял ръст от 0,1% за второто тримесечие на 2025 г.

Остават данъците и, след като Рийвс изключи увеличаване на бремето върху “работещите хора”, тя и екипът ѝ прекарват лятото в търсене на други източници на приходи. Една идея, прокарвана от някои в Уестминстър, е туристически данък. Заслужава да се разгледа сериозно — както заради потенциала да донесе така необходимите постъпления, така и като двигател на растеж.

Една разходка из центъра на Лондон в топъл августовски ден потвърждава, че има достатъчно поле за действие. Пред Бъкингамския дворец тълпите бяха десет реда, а вътре посетители на различна възраст и националности бяха вперени в аудиогидове, зяпайки богатствата на Краля, преди да спрат за традиционен сладкиш в кафенето.

Лондон беше третата най-популярна дестинация в света по международни пристигания миналата година и трета по туристически разходи през 2023 г. Очаква се тази година да пристигнат около 43 милиона чуждестранни посетители, които колективно да похарчат 33,7 млрд. паунда (45,7 млрд. долара), по данни на VisitBritain. Това не включва бизнес пътуващите и вътрешните туристи, които може и да бъдат обхванати от потенциалния данък — в зависимост от начина на прилагането му.

Сред най-посещаваните туристически дестинации в света Лондон е рядко изключение, тъй като все още не начислява данък върху хотелските нощувки. От Токио до Барселона, от Ню Йорк до Амстердам, допълнителната нощна такса е позната — макар и леко дразнеща — гледка в сметките за хотел. Както каза кметът на Лондон Садик Хан, който подкрепя туристическия данък, повечето пътешественици „нямат нищо против да платят още няколко евро“, когато посещават градове като Париж и Берлин.

Смята се, че Рийвс не е съгласна и е блокирала предложения на вицепремиера Анджела Рейнър за включване в Законопроекта за децентрализацията (Devolution Bill), който в момента минава през парламента, на мерки, позволяващи на местните власти да налагат туристически данък. Тя би трябвало да преразгледа позицията си.

Има различни начини за облагане на туризма, но най-често се прилага нощна такса, често с вариращи ставки според категорията на хотела или като процент от крайната сметка. При допускане за престой в 4-звезден хотел, анализ на Telegraph сочи, че най-скъпата популярна европейска дестинация е Амстердам — еквивалент на £16 на нощ — до £3,40 за Лисабон, а Венеция, Париж и Рим са малко над £8.

С оглед на сумите, които видях да се плащат за сувенири с марката Бъкингамския дворец — включително буркан мед за £10 и чорапи за £17 — подобен данък в Лондон едва ли ще „разори“ средния чуждестранен посетител.

Страхът за сектора на хотелиерството и ресторантьорството — с още пресни спомени от Covid — е, че всякакъв данък ще ограничи броя на посетителите и ще направи алтернативни, по-евтини дестинации по-привлекателни.

Но тъй като повечето големи градове вече имат такава такса, този аргумент не издържа. Във всеки случай скорошен доклад на Библиотеката на Камарата на общините за потенциалния ефект от туристически данък отбелязва, че валутните колебания и силата на паунда изглежда имат малко влияние върху броя пристигащи, което подсказва, че стига ставката да е сравнима с тази в други градове, тя едва ли ще отблъсне пътуващите.

А какъв би бил ефектът върху дестинации, които са по-малко привлекателни? Закъсалите морски курорти в Англия особено не биха желали мярка, която допълнително да разубеждава летовниците. Решението е данъкът да е по избор, като местните власти решават дали е подходящ според конкретните им обстоятелства.

Още по темата

Луксозните хотели в Лондон достигнаха своя ценови таван

В Лондон почти не се строят жилища и това е огромен проблем

Това е моделът, предпочитан от кметове като Анди Бърнъм в Манчестър, с когото наскоро обсъждах туристическите данъци, както и от Хан и Стив Ротеръм в Ливърпул. Местните съвети в Лондон също подкрепят идеята, както и Institute for Government и County Councils Network, макар че браншовата организация UK Hospitality я определи като „дълбоко погрешна“, посочвайки, че Великобритания начислява по-висока ставка на ДДС от повечето страни, който е включен в хотелските сметки.

Може и така да е. Но Манчестър и Ливърпул вече се възползваха от дупка в закона, за да въведат хотелски такси като част от схема, позволяваща на хотелите да се обединяват в „Бизнес райони за подобрение“ (Business Improvement Districts), за да събират налози — без никакво отражение върху броя посетители, според анализ в списанието Tourism Management. Нощната такса от £1 в Манчестър се оценява, че е донесла около £2,8 млн. през първата година, но схемата е доброволна за хотелите и с ограничен географски обхват, а кметовете искат да стигнат по-далеч. Шотландия е приела подобни правомощия, а се очаква Уелс да последва догодина.

Като се има предвид колко силно е изкривено международното пътуване към столицата, която привлича над половината от всички посетители във Великобритания, туристически данък трябва да бъде въведен именно в Лондон, за да има значим ефект върху националните финанси.

Това е справедливо. Лондончани обичат туристите — но посетителите не бива да пътуват „на аванта“. Както показват протестите в градове по света, местните страдат от ефекта на туризма — задръствания и допълнително натоварване на услугите. Касите на Бъкингамския дворец може и да печелят, но лондончани остават необезщетени за това, че туристите пият водата им, вървят по добре осветените им улици, оставят боклуци или забавят пътуването им до работа. Скорошна анкета на YouGov установи, че 45% от лондончани биха подкрепили туристически данък спрямо 37%, които са против — това изглежда по-толерантно от жителите на Барселона, които стигнаха дотам да пръскат туристите с водни пистолети.

Много данъци, включително тези в Манчестър, са замислени да се реинвестират в туристическата индустрия, превръщайки се в потенциален двигател на ценния растеж, който Рийвс търси. Широкото определение за това какво влиза в индустрията — например допускайки разходи за транспорт, който туристите също използват — би освободило министъра на финансите да пренасочва средства другаде.

И още една идея. Нетипично за глобален град, повечето водещи туристически атракции в Лондон (макар не и Бъкингамският дворец) са безплатни. Това означава, че туристите се наслаждават на съкровищата на Британския музей, Националната галерия, Природонаучния музей и др., без да плащат и стотинка. Ами ако се въведат такси за нерезиденти — както прави Музеят на Метрополитън в Ню Йорк — а местните могат да „плащат колкото преценят“ (за целта трябва да представят кредитна карта с адрес за фактуриране в Ню Йорк)? Спестените средства могат да бъдат „прибрани“ от хазната чрез по-ниски субсидии за националните културни институции — само Британският музей получи 43,2 млн. паунда държавно финансиране миналата година.

Рийвс е права да се пази от налагане на още тежести върху туристическия бранш, който вече се мъчи с по-високите осигуровки и минимална заплата. Но ако подходи умно към въвеждането — ограничавайки го до места като Лондон и до по-заможните туристи, които могат да си го позволят — оценките са, че тя може да събира около 500 млн. паунда годишно (при нощна такса от £12 на легло). Това няма да запълни бюджетната дупка — но ще е начало.

Още по темата

Фатализмът за съдбата на Великобритания е преувеличен

Данък върху богатството няма да реши фискалните проблеми на Великобритания