Кога избирателите ще обвинят Тръмп за състоянието на икономиката?
Отговорът може да реши битката за Конгреса в междинните избори през 2026 г. и да определи борбата за наследяване на Тръмп в Белия дом през 2028 г.
Редактор: Георги Месробович
Президентът Доналд Тръмп поема отговорност за икономиката практически всеки ден от встъпването си в длъжност. В края на миналата седмица Белият дом обяви това за грандиозен успех в прессъобщение, озаглавено „200 дни на победи: президентът Тръмп изпълнява обещанията си“. Въпреки това много американци все още се борят да оцелеят в условията на посредствен икономически растеж и затруднения да си позволят основни нужди, от хранителни стоки до жилище.
Това повдига един ключов политически въпрос: кога избирателите ще държат Тръмп – който вече е на поста си повече от шест месеца – отговорен за финансовото им затруднение? Отговорът може да реши битката за Конгреса в междинните избори през 2026 г. и да определи борбата за наследяване на Тръмп в Белия дом през 2028 г.
В проучване на YouGov за The Economist в началото на август, най-важният проблем за избирателите беше „инфлацията/цените“, който с 21% изпревари следващия по важност проблем, „работни места/икономика“, с 7 процентни пункта. Рейтингът на одобрение на работата на Тръмп в това проучване се срина до 41%. Оценката за управлението на икономиката от президента беше приблизително същата – 40%. Тези лоши резултати се дължат отчасти на негативните оценки от независимите избиратели и съответстват на последните данни, предоставени от социолози на демократите.
В проучване, проведено в края на юли за центристкия демократичен мозъчен тръст Third Way, одобрението за работата на Тръмп беше по-високо от това в проучването на YouGov, достигайки 45%. Но 41% от регистрираните гласоподаватели заявиха, че вторият мандат на президента се развива „по-лошо“ от очакваното и само 42% одобряват неговия икономически пакет, "Големия красив закон", подписан на 4 юли. Одобрението на OBBBA сред независимите избиратели според това проучване? Мрачните 32%.
Освен това, проучване на Демократическата партия от началото на лятото показва, че 58% от избирателите възприемат икономиката като „икономиката на Тръмп“, вместо да обвиняват бившия президент Джо Байдън.
И ако проучванията са точни, избирателите на Тръмп от работническата класа изчерпват търпението си. „През пролетта много [избиратели от работническата класа] бяха склонни да дадат на Тръмп още един шанс относно търговския му план, но до лятото много от тях изразиха сериозна загриженост, че митата вредят на живота им, като правят нещата по-скъпи“, се казва в анализ от 30 юли на фокус група, проведена от The Working Class Project, инициатива, ръководена от супер PAC на Демократическата партия.
Взети заедно, тези констатации поставят републиканците в Конгреса в безизходно положение. И ако такива възгледи се разпространят сред избирателите, не само републиканците в Капитолия ще почувстват политическия натиск. Републиканците, които се борят да наследат Тръмп през 2028 г., особено вицепрезидентът Джей Ди Ванс, могат да платят изключително висока цена.
Но, разбира се, има и други проучвания и други начини за интерпретиране на анкетите.
Нека започнем със средната оценка за работата на Тръмп, изчислена от RealClearPolitics на 45,7%. Това не е никак зле в нашите поляризирани времена. Управлението на икономиката от президента получи сходна оценка от 45% в проучването „All America Economic Survey” на CNBC, проведено от 3 юли до 3 август. Разбира се, това беше най-високата оценка в последните проучвания за лидерството на Тръмп по тази тема.
В крайна сметка съдбата на президента и на неговата партия ще зависи не само от това как избирателите възприемат икономиката и ефективността на неговата управленска програма, но и от това каква е политическата алтернатива.
Припомнете си, че в навечерието на преизбирането на президента Барак Обама през 2012 г. равнището на безработицата се колебаеше като тъмен облак над икономиката на 7,9%, което е с един пункт повече от предходния месец. Това са много американци без работа – и почти двойно повече от равнището от 4,1% точно преди изборния ден през 2024 г. Но републиканецът Мит Ромни, бизнесмен по професия и специалист по корпоративно преструктуриране, не се възползва от тези мрачни данни, за да влезе в Белия дом.
Дъг Хей, републикански стратег във Вашингтон, активен в кампаниите по време на ерата на Обама, каза, че има урок за демократите, които предполагат, че Тръмп и Републиканската партия са обречени на провал въз основа на икономическата тревога на избирателите. Но и републиканците трябва да бъдат внимателни да не предполагат, че търговските споразумения, които Тръмп наскоро промотира, и макроикономическите показатели, които показват устойчива, ако не и напълно силна американска икономика, ще доведат до избирателна победа.
„Това е променлива ситуация“, ми каза Хей, който понякога критикува Тръмп.
Хей обясни, че избирателите са дали на Тръмп известна свобода (и време) да подобри икономиката, защото обвиняват почти изцяло Байдън за инфлацията, която скочи по време на неговото управление, въпреки че по-високите цени бяха отчасти реакция на пандемията от коронавирус и произтичащите от нея решения на публичната политика, които започнаха по време на първия мандат на Тръмп. „Остатъците от това продължават да дават на Тръмп възможност да обвинява Байдън за нещата.“
Кога избирателите най-накрая ще освободят Байдън от отговорност и ще сочат с пръст Тръмп? „Досега компаниите поемат разходите по митата. Това няма да продължи вечно“, каза Хей.
Тук може да бъде показателен друг паралел с Обама.
44-ият президент се зае с реформа в здравеопазването, убеден, че крайният резултат – Законът за достъпно здравеопазване – е добра публична политика и, както обичат да казват политиците, следователно и добра политика. Но в краткосрочен план програмата, известна като Obamacare, се оказа политическа катастрофа за демократите, като струваше на партията 63 места в Камарата на представителите и седем в Сената. Предвид твърдата вяра на Тръмп в митата и настояването му да изгради протекционистка преграда пред достъпа на избирателите до чуждестранни продукти, не може да се изключи и това да се „саморазруши“. Но, разбира се, има значение какъв вид алтернатива предлагат демократите.
Дейвид М. Дракър е колумнист, който пише за политика и политически въпроси. Той е също старши автор за The Dispatch и автор на книгата „В сянката на Тръмп: Битката за 2024 г. и бъдещето на Републиканската партия“.