Пенливото вино на Англия губи своя престиж

Индустрията е готова за консолидация в по-големи производители, като само няколко лозя продават близо 1 милион бутилки годишно, а има много съобщения за други, които се борят да продадат продукцията си

10 August 2025 | 15:30

Автор: Маркъс Ашуърт
Редактор: Георги Месробович

Снимка: Bloomberg L.P.

Обичам да пия по чаша шампанско, но често си пожелавам да мога да заместя това преживяване с английски сортове, особено тези, отгледани от приятели. Това е било трудно.

Болките на растежа стават все по-очевидни в английската индустрия за производство на пенливо вино. Както при всички амбициозни потребителски продукти, еуфорията може лесно да изпревари събитията. Твърде често това е лудост на богатите, като през последното десетилетие в южната част на Англия се появяват все повече микро лозя като най-новата играчка за показ на богатство. Но националната гордост също има своите граници.

Повече от две трети от производството на вино в Обединеното кралство е пенливо. Има над 200 лозя, които произвеждат над 12 милиона бутилки, но средният размер е само 4 акра. Регионът Шампан произвежда над 300 милиона бутилки годишно, като само LVMH Moet & Chandon продава 30 милиона. Въпреки това, уважавани големи марки като Taittinger Cie Commercial, Vranken-Pommery Monopole SA и испанският гигант в производството на кава Freixenet SA са изградили умело операции в Обединеното кралство, като предпазна мярка срещу климатичните промени.

За смелите начинаещи винопроизводители обаче първоначалните разходи за засаждане на лозе са огромни; може да отнеме до 10 години, преди да се появи търговски продукт, и това е преди необходимото отлежаване в бутилки. Фил Уикс, ръководител на търговските продажби в британската винарска компания Lea & Sandeman, ми казва, че индустрията все още е твърде малка, за да предложи реалистични икономии от мащаба, които да окажат реално влияние върху вече наситения пазар на вино в Обединеното кралство. Разнообразието от чуждестранни вина е вероятно най-изтънченото и зряло в света.

Още по темата

Бойкотът на канадците е свил вноса на вино от САЩ с 93%

Пик на алкохола: консумацията на алкохолни напитки може да е в траен спад

Повишаването на данъците, изчислявани въз основа на алкохолното съдържание, определено не помага. Ситуацията става все по-трудна за новосъздадените стартиращи компании. Продажбите в чужбина нарастват в Норвегия, Япония и дори в САЩ, но в глобален мащаб цифрите са незначителни. Английското пенливо вино заема едва 4% от вътрешния пазар, което е около една трета от добре утвърдения пазарен дял на шампанското – и не може да се сравни с италианското просеко, което съставлява над половината от всички пенливи вина, продавани в Обединеното кралство. Кайли Миноуг – чието просеко с марката на нейното име „покори Великобритания“, както ни съобщи Guardian – има много за какво да отговаря.

Индустрията е готова за консолидация в по-големи производители, като само няколко лозя продават близо 1 милион бутилки годишно, а има много съобщения за други, които се борят да продадат продукцията си. По-голям фокус върху качеството и достъпността ще бъде от жизненоважно значение, а това означава и по-голяма специализация от страна на нишовите занаятчийски производители, фокусирани изцяло върху постигането на най-доброто. Освен експериментирането с комбинацията от използвани сортове грозде, иновациите са от ключово значение – тъй като шампанското защитава яростно своята марка, използвайки всички хитрости на единния пазар на Европейския съюз – тогава британската индустрия трябва да мисли извън рамките, като например да възприеме по-скоро кооперативния модел.

Все пак има и лъчи надежда. „The Trouble With Dreams” 2009 на променливия производител Dermot Sugrue беше първото магнум пенливо вино, което някога е било короновано в топ 50 на най-добрите вина в света на наградите Decanter 2025 – сериозна похвала, която надминава дори най-добрите брандове шампанско. Често срещана критика към английското вино е относително високата му цена в ресторантските винени листи в сравнение с често по-качественото шампанско, но спечелването на големи конкурси е чудесен отговор. Разбира се, за съжаление, то вече е изчерпано.

Един модел ми прави впечатление – бутиковият подход. Не много производители на пенливо вино стават официални доставчици на частната резиденция на монарх, но един мой приятел, Ник Хол, собственик на лозето Herbert Hall в Кент, Англия, има тази чест. Не само че е подходящо за крал, но и се сервира от краля в неговата частна резиденция Highgrove. Малкото е красиво, тъй като той произвежда само 20 000 бутилки годишно, така че е чудесно да видим крал Чарлз III да подкрепя наистина креативни английски винарни.

За Ник това беше едно дълго пътуване – от журналист, през рекламата, до работа в художествени галерии – но Хал се отказа от всичко това, за да се посвети на лозарството. Неговият рязък завой към „занаятчийското плодово земеделие“ – или с други думи, производството на висококачествено пенливо вино по традиционния метод за шампанизация – отразява и съдбата на тази нововъзникваща английска индустрия. От самото начало неговият модел е да прави всичко – от А до Я. Това означава да засажда лозя, да бере грозде, да извършва всички сложни и прецизни операции по производството на вино, да поставя етикетите, да продава продукта си и да управлява бар в избата.

Алтернативата е нарастващата група собственици, които са се обединили, за да създадат лозята Surrey Hills, за да споделят производствените разходи и да увеличат маркетинговото си влияние. Някои от тях сервират продукцията си заедно с плата с храна сред лозята си – това е хитър трик, който осигурява незабавен паричен поток, жизненоважен за преодоляване на трудоемкия, продължаващ години процес на продажба на виното с печалба.

Това отразява идиличното представяне, което британските туристи имат за пътуването из френската провинция, спирането, за да опитат вината и може би закупуването на кашон от малък производител. Освен че реалността сега включва резервации дълго предварително с високи входни такси, ако моят скорошен опит в Шампан е някакъв ориентир.

Английското вино трябва да се развие бързо, да се консолидира и да се разнообрази – в противен случай ще изчезне като странна куриозитет, който се купува само защото си британец. То се сблъсква с жестоки конкуренти, които защитават територията си с енергия. Ако английското вино стане малко по-добро и много по-евтино, обещавам да дам своя принос.

Маркъс Ашъуърт е колумнист в Bloomberg Opinion, който отразява европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.