Индия няма представа колко души живеят в страната

От 2011 г. не е провеждано преброяване на населението, регистрацията на ражданията и смъртните случаи е била минимална в продължение на десетилетия и рядко се срещат подробни документи

29 July 2025 | 19:45

Автор: Михир Шарма
Редактор: Георги Месробович

Снимка: Bloomberg L.P.

Индия може да има около 1,4 милиарда души население. Вероятно е най-населената страна в света и може да е изпреварила Китай през 2023 г. Не можем да кажем със сигурност, защото не се знае колко души живеят там, къде живеят или колко от тях са граждани. От 2011 г. не е провеждано преброяване на населението, регистрацията на ражданията и смъртните случаи е била минимална в продължение на десетилетия и рядко се срещат подробни документи.

В щати като Бихар този проблем е още по-голям. С население от 130 милиона души, но с индекс на човешко развитие, подобен на този на Хаити или Демократична република Конго, Бихар е от решаващо значение за националната власт на управляващата партия Bharatiya Janata (BJP). Затова не е изненадващо, че политиката в Индия в момента се върти изцяло около изборите в щата през есента.

Дори и най-гъстонаселеният щат Утар Прадеш да се отнесе малко негативно към премиера Нарендра Моди на миналогодишните национални избори, Бихар остана стабилен. BJP спечели три четвърти от избирателните си райони, същото съотношение като през 2014 г. Партията трябва да покаже, че все още има силно влияние върху политиката там. Опозицията е убедена, че за да постигне необходимата победа, управляващата партия злоупотребява с държавния апарат, включително чрез потискане на избирателите.

Например, 25-годишен бихарски гражданин е роден в период, когато щата е бил още по-беден и само 3,7% от ражданията са били регистрирани в държавните регистри. Официалната липса на данни затруднява планирането и предоставянето на социални услуги. По време на извънредни ситуации – като карантината по време на пандемията – правителството дори не знаеше колко вътрешни мигранти ще бъдат засегнати от невъзможността им да работят. То беше изненадано от стотиците хиляди хора, които се върнаха от градовете в селата си в търсене на храна и подслон.

Още по темата

БРИКС вървят по острието на бръснача

Непредсказуемото време спъва индийските компании на най-големия потребителски пазар

Много от тези работници се насочваха към Бихар. Те нямаха почти никакви документи за самоличност, освен цифров идентификационен номер и може би карта за допускане до гласуване. Ако последната бъде отнета, а първата стане неизползваема, човек може да се превърне не само в негражданин, но и в неличност. В някои по-бедни части на страната демокрацията може да прилича малко на феодализъм: достъпът до държавни услуги е тясно свързан с вашата способност да осигурите политическа подкрепа на местните силни фигури. Да останеш в избирателния списък може да е въпрос на живот и смърт.

През юни избирателната комисия обяви, че ще преразгледа избирателните списъци в Бихар. Опозицията незабавно оспори това решение – както чрез протести, така и чрез съдебни дела – опасявайки се, че до 30 милиона жители на Бихар могат да бъдат изключени от избирателните списъци, което вероятно ще даде на BJP незаслужено предимство.

По целия свят увеличаването на документите, необходими за гласуване, дава предимство на по-богатите групи с по-добри връзки. В САЩ, например, републиканците в Камарата на представителите наложиха през април изискване избирателите да представят доказателство за гражданство при регистрация – обикновено чрез паспорт или друга форма на REAL ID. Лидерът на групата на демократите в Сената Чък Шумер описа тази мярка като „усложняване на гласуването и улесняване на измамите“.

Същите аргументи се повтарят и в Индия в момента. BJP настоява, че твърде много лица, които не са граждани – които тя нарича зловещо „инфилтратори“ – имат право да гласуват. Опозицията се опасява, че мюсюлманите и други маргинализирани групи, които обикновено не гласуват за BJP, са лишени от правото си на глас.

Изискванията за регистрация на избирателите, определени от избирателната комисия, биха били трудни за изпълнение дори в повечето западни страни. Например, родените след 1987 г. трябва да представят както своите удостоверения за раждане или паспорти, така и тези на родителите си. Родените след 2004 г. ще трябва да докажат, че и двамата им родители са родени в Индия. Това звучи особено нереалистично в Бихар, който десетилетия наред е бил почти без управление.

Индийците отдавна се оправят с различни документи за самоличност, повечето от които служат за различни цели. Малко от тях имат паспорти и шофьорски книжки, но много от тях имат карти за допускане до гласуване, които избирателната комисия раздава от 80-те години на миналия век, или „карти за дажби“, които се издават от държавните правителства и дават право на субсидирана храна. Преди повече от десетилетие Ню Делхи въведе и цифрова лична карта – наречена Aadhaar – която имаше за цел да опрости тази объркваща бъркотия. Почти всеки вече има номер Aadhaar, а системата служи като основа за всичко – от здравни досиета до цифрови плащания. Но тя не доказва правото ви да гласувате.

Изборната комисия на Индия дълго време беше уважавана за своята независимост и неутралност, но тази репутация беше сериозно накърнена по време на мандата на Моди. Нейните служители трябва да осъзнаят, че носят отговорност да гарантират, че всеки възможен глас бъде отчетен. А политическите лидери трябва най-накрая да поемат отговорност за проблемите, създадени от неспособността им да преброят хората си, а не да се възползват от тях.

Михир Шарма е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е старши научен сътрудник в Observer Research Foundation в Ню Делхи и автор на книгата „Restart: The Last Chance for the Indian Economy” (Рестарт: последният шанс за индийската икономика).