Пред малък склад в Матлонг, спокойно селце в Източна Индия, всяка сутрин се редят десетки семейства, които носят в ръцете си купони за храна. Собственик на магазин ги подканва да влязат в калния склад, където претегля големи чували със зърно и проверява дали имат право на държавни помощи. Подът е покрит с тънък слой паднал ориз.
Тази сцена в щата Джаркханд е позната в цяла Индия, където се провежда най-голямата програма за безплатна храна в света. През последните десетилетия южноазиатската държава разраства обхвата на социалните помощи, за да ограничи крайната бедност и да създаде базисна система за социална подкрепа за тези в периферията на обществото.
Но това огромно усилие се основава на ясното разбиране за това на кого трябва да се помогне - а в днешна Индия тези основни икономически и демографски данни са се оцветили в политически смисъл. Това води до забавяния и информационни пропуски, които застрашават изготвянето на политики и ограничават ефективността на огромните програми за социално подпомагане, предназначени да измъкнат стотици милиони от бедността.
Събирането на данни за всичко - от измерването на инфлацията до отчитането на безработицата - е критикувано от икономистите като остаряло и неточно. Най-фрапиращото от всичко е, че страната вече с четири години забавя последното си национално преброяване на населението - причина за това беше първоначално пандемията, но впоследствие забавянето се удължи. Това е първото преброяване от повече от 150 години насам, което означава, че всички правителствени агенции все още използват данни от 2011 г., за да определят бюджетите и да разпределят ресурсите.
Тази седмица администрацията на министър-председателя Нарендра Моди публикува подробности за следващото преброяване, което ще се проведе в края на 2026 или 2027 г., в зависимост от региона. Но дори и в този срок, длъжностните лица вероятно ще се нуждаят от още много месеци, за да интегрират огромната информация за населението на Индия, което в момента се оценява на повече от 1,4 милиарда души, в своите бюджети и политики.
За инвеститорите в Индия тези статистически пропуски превръщат страната в нещо като черна кутия. Частният сектор разчита на демографската информация за прогнозиране на пазара и анализиране на потребителските тенденции. Сонал Варма, икономист в Nomura Holdings Inc., заявява, че тази „съществена липса на данни“ създава несигурност в сектори от търговията на дребно до недвижимите имоти.
Бюрократичното предизвикателство, свързано с организирането на най-голямото преброяване в света, е огромно. Демографските данни са деликатна тема в Индия, където огромните културни различия в страната с 22 основни езика създават всякакви разцепления. Кастовата принадлежност е особено чувствителен показател.
„Липсата на официални данни показва апатията на правителството“, казва Паланиапан Чидамбарам, високопоставен лидер на опозиционната партия „Конгрес“ и бивш министър на финансите. „На голям брой хора, които заслужават социални помощи, се отказват помощи.“
Представител на канцеларията на министър-председателя не е отговорил на молбите за коментар на Bloomberg.
Най-много бенефициенти на социални помощи има в гъсто населените северни щати на Индия | В Утар Прадеш повече от 60% от населението получава продоволствена помощ
Индийското законодателство по отношение на храните предвижда, че две трети от гражданите, или повече от 800 милиона души, имат право на субсидирана храна - обикновено сухи дажби като ориз и пшеница. Въпреки това федералното правителство определя размера на тези средства въз основа на преброяването от 2011 г., като на практика игнорира нарастването на населението и промените в домакинствата в продължение на повече от десетилетие.
Според изчисления на Bloomberg над 140 милиона индийци са потърпевши. По оценка на длъжностно лице, запознато с въпроса, са засегнати над 30 федерални програми за социално подпомагане на стойност милиарди долари. Той е помолил за анонимност, тъй като изчисленията не са публични.
Без нови данни правителственият мозъчен тръст Niti Aayog е оставен да оценява промените в демографските показатели на Индия. Тези изчисления след това се използват от Министерството на финансите за финансиране на програмите за разпределение на хранителните продукти. Нищо от всичко това не е дребно. Само през тази финансова година администрацията на Моди ще похарчи 24 млрд. долара за хранителни помощи.
За индийци като 24-годишната Арчана Гурджар бюрократичната пропаст се превръща в съвсем реален проблем. Въпреки че живее в Делхи, един от най-богатите градове в страната, Гурджар вече две години е в списъка на чакащите за безплатна храна. С нарастващата инфлация Гурджар, домакиня, която живее в бедняшки квартал в южната част на Делхи, се бори да си позволи най-необходимото. Съпругът ѝ, градинар, е единственият член на семейството, който получава скромна заплата.
„Става все по-трудно да се оцелява“, казва Гурджар.
Бедните части на Индия са особено уязвими. Например Джаркханд е селскостопански и горист щат с население от около 40 милиона души. С едно от най-високите нива на бедност в Индия, Джаркханд е място, където достъпът до безплатна храна е въпрос на оцеляване, казва Жан Дрез, икономист по въпросите на социалното подпомагане и гостуващ преподавател в университета в Ранчи.
Щатите са задължени по закон да използват данни за населението, получени от преброяването, за да определят бенефициентите на програмата за храна. Въпреки че в Индия има национални лични карти, те не са предназначени да предоставят цялата информация, необходима за управлението на програма за социално подпомагане.
„Отлагането на преброяването е катастрофално за страната“, казва Дрез, който е работил по много от индийските политики в областта на прехраната.
Министерството на храните не е отговорило на молбите за коментар на Bloomberg.
Политиката остава на заден план. Според Дрез правителството на Моди вероятно ще отложи преброяването до 2027 г., защото тогава ще може да използва новите данни за преначертаване на избирателните райони преди следващите парламентарни избори през 2029 г. Това означава, че опозиционните щати може да загубят места в парламента.
Изправени пред недостатъчна финансова подкрепа от страна на централното правителство, някои щати се опитват да запълнят пропуските във финансирането. Джаркханд например предлага собствени хранителни помощи, като издава около 2,3 млн. т.нар. зелени карти на семейства, които се нуждаят от безплатни зърнени храни, според Ума Шанкар Синх, секретар по прехраната на щата. (Други около 26 млн. души се възползват от националната програма, управлявана от Индийската продоволствена корпорация).
„Нашето правителство се ангажира да поеме цялата тежест на субсидиите“, казва Синх в интервю. „Няма да лишим никого, който има нужда, от безплатна храна.“
Въпреки това милиони индийци все още са изключени от системата на местата, където не са приложени местни решения. Някои щати са замразили издаването на нови дажбени карти, докато не получат по-голямо финансиране от федералното правителство. А дори и в тези, които имат гаранции, като Джаркханд, няма увереност, че системата ще функционира.
Асмита Деви, на 23 г., която живее в село Думби, казва, че посредникът постоянно ѝ казва, че няма регистър на заявленията ѝ за издаване на дажбени карти, което я принуждава да купува храна на максимална цена на местните базари.
Лесно е човек да остане извън системата. Получаването на социални помощи често е свързано с преминаване през бюрократичен лабиринт. Например, повечето карти за хранителни продукти се издават на домакинства. Когато една жена се омъжи в Индия, понякога е трудно да получи карта за новото си семейство, освен ако не се извади от списъка с картите, издадени на родителите ѝ. В някои щати това е сложен процес.
Рохит Кумар на 24 години, работник в пещ за тухли в Утар Прадеш, най-бедния и най-населен щат в Индия, е сред хората, които нямат достъп до програмата за храна. Той многократно е ходил до местните власти, които първоначално му казали, че уебсайтът за регистрация за даване на хранителна карта не работи. След като попитал допълнително, Кумар научава, че служителите са инструктирани да не издават нови карти, докато някои от старите не бъдат анулирани. В семейството му от 12 души само един човек - майка му - получава безплатна храна.
„Никой не ни чува и не вижда мизерията ни“, казва той. „Ако правителството не ни помогне, тогава кой ще ни помогне?“
Корупцията също е проблем за програмата. Милиони бенефициенти са неграмотни и живеят в отдалечени райони, което затруднява търсенето на обезщетение, когато нещата се объркат.
Често се случва индийците да не получат пълния размер на полагащите им се средства заради недобросъвестни собственици на магазини, които продават субсидирано зърно на свободния пазар. При посещение в село Матлонг, в Джаркханд, продавач в магазин за дажби казал на хората, че не може да им даде зърно в продължение на няколко дни, въпреки че им взел пръстови отпечатъци. Това е нарушение на индийския закон за продоволствената сигурност, който обещава незабавно разпределение.
Според проучване, публикувано през ноември миналата година от Индийския съвет за изследване на международните икономически отношения, една четвърт или повече от хранителните дажби - еквивалент на 20 милиона тона ориз и пшеница - никога не достигат до получателите, за които са предназначени. Вместо това те се пренасочват или дори се изнасят, въпреки все още съществуващите в Индия проблеми с глада и недохранването. (Министерството на храните отрича тези констатации.)
Дори когато дажбите достигат до хората, критиците на индийската програма за прехрана казват, че отпусканите количества - 5 кг зърно месечно за всеки човек - не са достатъчни за оцеляване. Защитниците на общественото здраве искат системата за разпределение да включва повече богати на хранителни вещества храни като бобови растения.
Властите твърдят, че новото преброяване ще реши някои от тези проблеми, въпреки че по пътя напред има множество пробойни. Самото събиране на данните в Индия, където повече от половината от населението живее в селски райони, може да отнеме до една година.
Въпреки това Кишор Маквана, председател на Националната комисия за регистрираните касти, заявява, че повече забавяния няма да помогнат на никого. Според него събирането на нови данни в крайна сметка е жизненоважно за развитието на Индия.
„Това ще засили социалната справедливост“, заявява Маквана пред Press Trust of India, местна информационна медия. "В момента обезщетенията се отпускат въз основа на оценки. След като разполагаме с данни, ще могат да се правят подходящи политически намеси."