Разхищението на храна остава сериозен проблем в Европейския съюз, като всеки гражданин изхвърля средно по 131 кг. годишно. Тенденцията дори се влошава – за една година количеството се е увеличило с два килограма. Около 54 % от прахосването се случва в домакинствата и колкото и кампании да се организират, поведението на хората все още не се променя достатъчно бързо. Това каза Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка, в предаването „Made in Green“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Една от основните причини за проблема е склонността на потребителите да купуват повече, отколкото реално могат да консумират. Хората често губят представа за собствените си нужди, защото избират по-красивия“ и „по-изгодния продукт или се поддават на промоции като две на цената на едно. Така свежите продукти се трупат у дома и изтичат срокове на годност, без да бъдат изядени.

„Незнанието относно маркировките „използвай преди“ и „най‑добър до“ също води до излишно изхвърляне“, коментрира гостът. При първия надпис става дума за категоричен краен срок, след който храни с животински произход вече не са безопасни. При втория обаче продуктите – обикновено трайни, сухи или консервирани – остават годни месеци след датата, макар вкусовите им качества да може леко да се променят. Липсва широка информационна кампания, която да научи хората правилно да четат етикетите.

Според събеседника, когато става дума за превъзпитаване на потребителските навици, трябва да започнем с „елементарно планиране“ – да знаем какво и колко обичаме, вместо да пълним количките импулсивно. Примерът с двулитровата кутия прясно мляко е показателен: ако знаем, че ползваме този продукт само като добавка към сутрешното кафе, би било достатъчно за седмичната ни консумация да закупим и 500 милилитра.

„Бизнесът може да помогне на две нива“, обясни Миланова. Първо, чрез информационни послания на самата опаковка или в магазините, които дискретно насочват вниманието към правилното съхранение и употреба на продукта. Това не коства много, но носи много репутационни ползи. Тя припомни кампанията „Не за изхвърляне“, осъществена миналия октомври с голяма българска верига. Видеото и плакатите, показващи как всеки може да намали отпадъка, тогава получих много добър отзвук.

Втората, по‑съществена възможност е индустрията да дарява излишната храна. Една трета от световното производство изобщо не стига до трапезата, а бизнесът търпи логистични загуби за изтегляне и унищожаване на непродадените стоки. „Даряването чрез хранителното банкиране решава проблема само за часове, а излишната продукция пътува директно към хората в нужда“, отбеляза гостът.

В България потенциалът е огромен: над 420 млн. кг. годна за консумация храна се похбавява само по веригата от фермата до магазина. Ако това количество се дарява, повече от милион и половина българи в риск от бедност биха получавали по три хранения дневно през цялата година.

Между 8% и 10 % от световните парникови газове идват от унищожавана храна“, обясни гостът. Ако тези емисии се сумират, ще формират „третата по големина държава‑замърсител“ след Китай и САЩ. Само миналата година Българската хранителна банка е спасила 431 тона храна. Подобни данни правят бизнеса все по‑отворен към ESG инициативи. Спасената храна за 2024 г. нараства 2,5 пъти спрямо предходната година именно заради корпоративния ангажимент към зелени политики.

„Първоначалната цел на Брюксел – 50 % по‑малко отпадък до 2030 г. – се оказва непостижима“, отбеляза Миналова. В отговор европейските институции разработват насоки за стимулиране на даренията и дори обсъждат специален статут за хранителните банки, който да ги освободи от част от изискванията към търговските оператори.

„България също има национална програма срещу разхищението, но документът се нуждае от повече конкретика и публичност“, настоява гостът. Тя препоръчва широки образователни кампании, участие на училищата и стимули за компаниите, които даряват. Нуждаем се от мерките с прагматични и бързи ефкети. Без устойчив бюджет мащабът на операциите остава ограничен, а инициативите за образование на деца и възрастни изискват ресурс.

Борбата със загубата на храна е един от най‑ефективните начини едновременно да се намалят емисиите, да се подпомогнат уязвимите групи и да се оптимизират разходите на бизнеса. „Това е стратегия, от която никой не губи - компаниите спестяват логистични разходи, обществото ограничава отпадъците, а планетата получава положителен екологичен отпечатък“, категорична е Миланова.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Made in Green“ може да гледате тук.

Още по темата

Защо всеки от нас изхвърля 131 кг храна годишно– отговорът в “Made in Green” на 5 май

САЩ никога не са внасяли толкова много храна

Българите изхвърлят все по-малко храна, но трябват облекчения за бизнеса