Американски 30% мита? Хайде, Европа... Направи нещо

Във Франкфурт пък реториката на Европейската централна банка изглежда е в стил „мисията е изпълнена“, въпреки че очаква инфлация под целевите нива до 2026 г.

16 July 2025 | 20:30

Автор: Лионел Лоран
Редактор: Георги Месробович

Снимка: Bloomberg L.P.

„Хайде, направи нещо.“ Мемето на карикатурна фигура, побутваща с пръчка мъртва риба, може да се приложи и към европейския политически естаблишмънт в тези напрегнати времена на търговска война.

Само няколко дни след като в Брюксел колективно се примириха, че американските общи мита от около 10% са неизбежни, търговските служители със закъснение се ослушват след последната заплаха на президента Доналд Тръмп от 30%, което вероятно ще означава рецесия за еврозоната. Това може да е тактика на сплашване, която би довела до контрамита за стоки на стойност 72 млрд. евро, включително самолети на Boeing Co., но показва колко колебливо е станало настроението, дори когато Германия се насочва към година с нулев растеж, а Франция се бори да укроти дефицита си.

China changes
Китай сменя посоката

Има и фактор Китай. Другият голям търговски партньор на Европейския съюз засилва износа си, подхранван от по-слабия юан, и пренасочва стоки към пазари извън САЩ. Повтаряйки първия китайски „шок“ отпреди две десетилетия, това може да има по-нататъшни дестабилизиращи ефекти, тъй като Китай все повече изпреварва Стария континент в области като електромобилите и технологиите за батерии, ускорявайки деиндустриализацията и подхранвайки популизма. Митата на ЕС върху китайските електромобили и държавната помощ за гигафабриките не разсеяха заплахата.

Още по темата

Андрю Бейли: Търговските войни на САЩ ще ударят домакинствата по цял свят

Всички на пазара изчакват хаосът с митата да утихне

Воденето на търговска война на два фронта очевидно е трудна позиция за всеки блок. Но Европа по-скоро заспива в по-дълбока каша, отколкото да се справи с нея. Докато химическите предприятия затварят заводи на континента, а обещаващите фирми за чипове се обръщат към Тайван за инвестиции, атмосферата е мрачна смесица от протекционизъм и строги икономии. Дружествата се страхуват от ефекта на рикошет от митата, съчетан с липсата на инвестиции и търсене у дома. Изтъкването на нови търговски споразумения като Меркосур в Южна Америка като решение рискува да задълбочи разделението между избирателите и елита.

Освен непредсказуемостта на сегашния обитател на Белия дом, някои твърдят, че проблемът се крие на горните етажи на централата на Европейската комисия, където непрозрачният и пристрастен към контрола подход към търговската политика нямаше политическата изтънченост, наблюдавана по време на сагата Брекзит. Но вината е голяма. Липсват основни лостове за водене на преговори, като се има предвид протакането на европейските правителства по отношение на намаляването на зависимостта от САЩ в областта на технологиите и сигурността, а предписанията на Марио Драги за по-интегриран единен пазар останаха да събират прах.

Euro strength
Поскъпването на еврото е нож с две остриета за ЕС

Във Франкфурт пък реториката на Европейската централна банка изглежда е в стил „мисията е изпълнена“, въпреки че очаква инфлация под целевите нива до 2026 г. и че по-силното евро заплашва да потисне растежа. „Мечтая ЕЦБ да почувства, че има роля за растежа в ЕС“, заяви миналата седмица френският министър-председател Франсоа Байру. Той има право, но изглежда, че няма голям апетит за икономически базуки, независимо дали са заредени със стимули или търговски контрамерки, които могат да бъдат насочени срещу големи технологични компании като Amazon.com Inc. Не помагат и предстоящите спорове за запълване на дупката от 25 млрд. евро в бюджета на ЕС.

Разбира се, не всичко е мрачно: Германия най-накрая се отърсва от стратегическата си кома, бившите жертви на дълговата криза като Гърция изглеждат по-здрави, а новият тласък на разходите за отбрана ще донесе по-широки ползи.

И все пак, след толкова години на растеж под средното равнище и необходимост от решаване на структурни проблеми, които далеч надхвърлят геополитиката, шефовете на американските инвестиционни банки, които са начело на класацията на континента по отношение на сключването на сделки, казаха това, което европейските лидери трябва да чуят за самоусъвършенстването си. Миналия месец Дейвид Соломон от Goldman Sachs Group Inc. призова Европа да отключи повече дългосрочни спестявания, да интегрира по-добре капиталовите си пазари и да облекчи регулаторната си тежест. Джейми Даймън от JPMorgan Chase & Co: „Вие губите.“ Последният път, когато Америка оказа такъв натиск върху Европа да поправи икономическия си модел, получихме „каквото е необходимо“ от ЕЦБ. Но засега само да се направи нещо би било достатъчен напредък.

Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Ройтерс и Форбс.