Половинчатите мерки на Мерц няма да помогнат на Германия

Над всички икономически мерки на Мерц витае усещане за временност

17 July 2025 | 18:30

Автор: Катя Хойер

Снимка: Pexels.com

Германският канцлер Фридрих Мерц бе избран с манифест за радикална промяна. Макар да обеща „Politikwende“ – политически обрат във всички сфери на управлението – негов приоритет номер едно остана боледуващата икономика. Но огромният му пакет от разходи, данъчни облекчения и субсидии няма да спре упадака на ключовата за страната тежка индустрия, ако Мерц не събере смелост да се изправи срещу грешките на своите предшественици.

Освен инвестиционния фонд от 500 милиарда евро (584 милиарда долара) много мерки са насочени специално към закъсалите производствени и индустриални сектори – например по-високи амортизационни отчисления за инвестиции в машини. По данни на Financial Times Берлин обмисля и 4 милиарда евро за намаляване на сметките за електроенергия на бизнеса.

Тези колосални суми лекуват симптомите на германската икономическа немощ, но не и причините ѝ. Най-важната от тях са високите енергийни разходи. Държавата може временно да ги прикрие със щедри субсидии, но без фундаментална промяна в енергийната политика високите цени няма да изчезнат.

От 2022 г. Германия успя да се откаже от руските изкопаеми горива, но не е по-близо до план за дългосрочна енергийна сигурност, отколкото бе преди войната в Украйна.

Системата на снабдяване се крепи на оптимизма, че технологични иновации – в съхранението на енергия, водородните технологии или ядрения синтез – скоро ще решат тази дилема. Засега няма знак за напредък. Широко рекламираният двугодишен период, в който ВЕИ изпреварваха изкопаемите горива в електропроизводството, приключи през първото тримесечие на 2025 г. – главно заради липса на вятър. Германия продължава да внася две трети от енергията си, което я прави далеч по-зависима от капризите на световния пазар от средното за ЕС.

Субсидиите и данъчните облекчения не променят тази опасна динамика. Много индустриални лидери не черпят ново доверие от мерките на Мерц. Представители на работниците в стоманодобива и химията изпратиха остро писмо до правителството: „Не искаме субсидии, раздавани като от феодален владетел, а прилични рамкови условия.“ Държавните пари, пишат те, „лекуват само симптомите, но не и коренните причини за енергийната криза“. Те виждат отказа от ядрената енергия през 2023 г. и планираното излизане от въглищата до 2038 г. като създаващи опасни зависимости. „Никога досега електроснабдяването ни не е било толкова скъпо и несигурно.“

Въпреки амбициите си кабинетът на Мерц няма никакво намерение да променя германската енергийна политика, колкото и очевидни да са нейните недостатъци. Новата министърка на икономиката и енергетиката Катарина Райхе заяви през май, че връщане към вътрешно ядрено производство няма да има. „Закриването е приключено“, каза тя. Правителството също така се придържа към планираното излизане от въглищата, без да има план как да замени този последен домашен източник на стабилна енергия. Вместо това ще се строят до 20 гигавата нови газови централи – всяка зависеща от внос.

Да оставиш крехката енергийна ситуация непроменена е достатъчно лоша новина за новите инвеститори, за да заличи всяка полза от субсидии и данъчни облекчения.

Секторът на изкуствения интелект, например, ще се нуждае от огромни количества електроенергия. В САЩ Google (Alphabet Inc.) току-що подписа споразумение с разработчика на ядрени мощности Elementl Power за изграждане на поне три площадки, които да захранват неговите дейта центрове. Компании като Microsoft Corp. и Amazon Web Services Inc. поемат по същия път. Трудно е да си представим, че Голямата технология ще добие доверие на германския пазар, ако наличността и цената на тока останат несигурни години наред.

Същото важи и за тежката индустрия. През юни вторият по големина стоманопроизводител в света — ArcelorMittal SA — каза на новото германско правителство някои неприятни истини, отказвайки публична субсидия от 1,3 млрд. евро, предназначена да направи два негови обекта в Германия въглеродно неутрални. Рискът просто не си струваше. „Първите електродъгови пещи се строят в държави, които могат да предложат конкурентно и предвидимо електроснабдяване“, обясни компанията и посочи неотдавнашната си инвестиция във Франция, която набавя около 70 % от електроенергията си от атома.

Германският отказ от ядрената енергия не е задължително постоянен. Това беше политическо решение и може да бъде ревизирано. Страната все още разполага със знанията и инженерния капацитет да възроди сектора и би могла да го направи съвместно със съседите си. Франция е очевиден партньор, а на изток Полша планира да започне строежа на първата си атомна централа през 2026 г. Държави като Великобритания и Словакия вече изграждат нови реактори, а Швеция и Чехия също планират съоръжения през следващите години.

С оглед на това европейско желание за общи решения за устойчиво, нисковъглеродно производство на енергия и огромния дългов ресурс, с който Мерц може да финансира държавни инвестиции, сега би бил идеален момент за истински „политически обрат“ в тази област. Страхът от политически отпор изглежда неоснователен. Последните проучвания сочат, че мнозинството германци искат завръщане към ядрената енергия.

Над всички икономически мерки на Мерц витае усещане за временност. По самата си природа субсидиите и данъчните облекчения могат да бъдат отменени с един подпис. Последните няколко правителства на Германия допуснаха тежки грешки в енергийната и икономическата политика, защото фактически приеха, че тежката индустрия и производството са отживелица — пренебрегвайки факта, че германското благоденствие се гради именно на индустриалния успех още от създаването на държавата през XIX век.

Субсидиите и данъчните облекчения могат най-много да бъдат временна мярка, която да държи германската икономика „над водата“, докато се извършват структурни реформи. Но почти нищо не подсказва, че Мерц има смелостта да започне необходимото преосмисляне на германската енергийна политика из основи.