За да победи наркокартелите, Мексико трябва да постави сигурността пред политиката

Дори в страна, толкова свикнала с насилието като Мексико, някои жестоки актове все още могат да разтърсят обществото. Убийството на двама близки сътрудници на кметицата на Мексико Сити Клара Бругада миналата седмица беше едно от тях.

Шокиращите убийства, станали по време на сутрешния час пик на един от най-натоварените булеварди в града, бяха планирани така, че да имат максимален политически ефект. Властите се стараят да не изразяват предположения за това кой е отговорен. Но атаката ясно показва, че Клаудия Шейнбаум няма много място за маневри, за да продължи да подхожда меко към предизвикателствата пред сигурността в Мексико.

Първата жена президент на Мексико постигна напредък в борбата срещу нарконасилието от встъпването си в длъжност през октомври. Решението ѝ да даде повече правомощия на министъра на сигурността Омар Гарсия Харфуч – бивш шеф на полицията в града, който беше цел на неуспешен атентат през 2020 г. – да се заеме с организираната престъпност, даде някои добри резултати: средният брой на умишлените убийства на ден намаля с около 25% според официални данни; няколко високопоставени оперативни работници бяха арестувани или убити; бяха извършени няколко големи конфискации на фентанил. През февруари правителството предаде 29 наркобарони на САЩ за съдебно преследване. Обществените проучвания показват нарастваща обществена подкрепа за политиката на Шеинбаум в областта на сигурността.

Средно дневно число на умишлените убийства в Мексико.

Но това не е достатъчно. Правителството се фокусира върху опитите да управлява проблема и да обърне негативната тенденция от последните години, вместо да се справи с заплахата от несигурността с всеобхватен план за истинска промяна на беззаконието в Мексико.

Това е разбираемо: предшественикът на Шейнбаум, Андрес Мануел Лопес Обрадор, нарече стратегията си за овладяване на проблема „прегръдки, а не куршуми“ в явен призив за избягване на репресии, което беше етичен принцип на неговото правителство. Може да се каже, че това беше наивно или дори цинично, но като пренебрегна проблем, който не смяташе, че може да реши, Лопес Обрадор прекара шестте си години на власт относително безпроблемно. Спомените за катастрофалната война срещу наркотиците на президента Фелипе Кальдерон, когато мексиканската държава мобилизира армията за пълна борба срещу наркокартелите, все още бяха пресни.

За съжаление на Шейнбаум, степента на проникване на престъпността в страната е такава, че тя не може да си позволи лукса да следва постепенен подход. Принудена от непрекъснатото политическо насилие, натиска на американското правителство и нарастващото недоволство на населението, Шейнбаум трябва да поеме отговорността за проблема с несигурността, който Лопес Обрадор остави нерешен. Всъщност, страхливите убийства на Ксимена Гусман и Хосе Муньос, дори и да са резултат само от местни спорове в подземния свят, показват, че не можеш да се бориш с организираната престъпност, без да платиш политическа цена за неизбежната реакция.

„Тези убийства са символични и показват големия проблем, пред който е изправено Мексико. Вероятно сме свидетели на началото на още по-голямо насилие“, каза ми Даниел Линскер, шеф на консултантската фирма за сигурност Control Risks в Мексико. „Стратегията на правителството се променя и това винаги ще предизвика съпротива, както от престъпни групи, така и от вътрешни лица, които са се облагодетелствали от предишните правила.“

Одобрение на мексиканския президент за конкретни политики.

Влиза Доналд Тръмп.

Откакто се върна на власт, американският президент заема по-агресивна позиция спрямо мексиканските картели, като флиртува с идеята за военни операции или удари с дронове в латиноамериканската страна. Белият дом определи шест мексикански картела за терористични организации, засили наблюдението и отмени визите за САЩ на някои мексикански политици, включително губернатора на щата Баха Калифорния, съседен на Калифорния. Прокурорите също преговарят за споразумения с някои от най-жестоките наркобарони, които в момента са в ареста в САЩ.

Реакцията на мексиканското правителство беше умерена. The Wall Street Journal съобщи по-рано този месец, че телефонен разговор между лидерите е приключил в напрегната атмосфера, след като американският президент настоял за водеща роля на американската армия в борбата с наркокартелите. Но въпреки коренно противоположните си политически стилове и идеологии, Шеинбаум и Тръмп имат възможност да си сътрудничат по проблема с наркотрафика. Мексико се нуждае от САЩ, за да реши вътрешните си проблеми с насилието, а САЩ от своя страна се нуждае от Мексико, за да намали потока от незаконни наркотици и подземната икономика, която той подхранва.

За да се случи това, двете страни трябва да определят и спазват своите червени линии: мексиканското правителство трябва да бъде честно относно незаменимата логистична, разузнавателна и военна подкрепа, която САЩ предоставя за борба с групи, които контролират значителни части от страната и разполагат с модерни оръжия и системи за отбрана. Шейнбаум трябва да позволи на Вашингтон да играе ролята на лошия полицай спрямо някои от нежеланите политически и бизнес фигури в Мексико, включително в собственото й политическо движение.

Междувременно САЩ трябва да разберат, че са част от проблема: ненаситното търсене на наркотици от страна на американците и доставките на модерно оръжие от американски производители са основни фактори за тази трагедия. Държавният секретар Марко Рубио призна миналата седмица, че картелите са въоръжени от американски производители на оръжие, което Мексико твърди от години. „Искаме да помогнем за спирането на този поток“, заяви Рубио. „Имаме общи интереси в Мексико.“ Това е обнадеждаващо.

И тогава идва трудният въпрос за териториалния суверенитет: колкото и интегрирани да са двете страни в икономическо отношение, пълната власт над територията си е от първостепенно значение за Мексико. Предвид историята на двустранните отношения, никой мексикански президент не би приел едностранно американски войски на своя територия. САЩ може да смятат, че само се опитват да помогнат, като изпращат бивш член на „Зелените барети“ за посланик, но в левите кръгове, близки до националистическата управляваща партия, това се възприема като „имперска арогантност“. Мексиканският национализъм е жив и здрав: скорошно проучване показа, че над 53% от мексиканците имат негативно мнение за САЩ, а този процент достига 84%, когато бъдат попитани конкретно за Тръмп.

Сложните отношения на Мексико със САЩ.

Всичко това оставя на Шейнбаум ограничени възможности за действие. Отношенията между САЩ и Мексико вече са едни от най-сложните и многопластови дипломатически връзки в света. Това е още по-вярно сега, след обещанието на Тръмп да ликвидира картелите. Макар Белият дом да би трябвало да признае вътрешнополитическите ограничения на Шейнбаум, мексиканското правителство трябва да вземе заплахите на Тръмп на сериозно, защото е само въпрос на време преди той да предприеме по-решителни мерки.

Предстоят важни решения за непоколебимата президентка на Мексико, затисната между агресивната Белия дом и националистическа партия, която не понася и най-малкия намек за империализъм. Но тя може да се справи добре с тази трудна задача, като се фокусира неуморно върху подобряването на условията за сигурност в Мексико.

Още по темата

Войната за вода между САЩ и Мексико едва започва

САЩ охладиха сътрудничеството между Китай и Мексико

Рецесия в Канада, крах в Мексико: ефектът на северноамериканската търговска война

Мексико праща 10 хиляди войници да пазят границата със САЩ