Може би Зеленски трябва да напише "Изкуството на сделката"

Може би президентът на Украйна Володимир Зеленски трябва да пише книги за изкуството на преговорите.

За известно време изглеждаше сякаш е направил огромна грешка в преценката, като е подчертал възможностите, достъпни за съюзниците при експлоатацията на природните ресурси на страната му. Идеята беше да заинтересува известния с транзакционизма си Доналд Тръмп от защитата на Украйна и по онова време това изглеждаше като умен трик. В крайна сметка това почти взриви военни отношения, критични за оцеляването на Украйна, но сделката, както е поне частично договорена сега, изглежда като добро спасение.

Все още нямаме публикувания текст и - според украинска информационна агенция, която е видяла документите - остава да бъде подписан важен допълнителен „технически“ протокол. И все пак, ако споразумението е такова, каквото е описано както от „Украинска правда“, така и от Юлия Свириденко – министърът на икономиката, която ръководеше окончателните преговори – то поне е предотвратило катастрофа и би могло да изпълни част от първоначалната цел.

Неоколониалните условия за експлоатация в изтеклите по-рано американски проекти, които Тръмп очевидно е очаквал Зеленски да подпише на място – защото американският президент избухна в гняв, когато това не се случи – вече не са налице. САЩ няма да имат правна юрисдикция върху съвместния фонд, който ще бъде създаден; нямат пълен контрол, а трябва да вземат решения с консенсус в споразумение 50/50; и няма да притежават никакви активи. Ще бъдат включени само бъдещи инвестиции.

Американските компании също така няма да получат право на предимство по всички проекти, разпоредба, която би противоречала на плановете на Украйна за присъединяване към Европейския съюз. Всъщност, както е описано, сделката вече включва клауза, която позволява преразглеждане, ако условията се окажат противоречащи на изискванията за членство в ЕС.

Също така не се споменават за плащания със задна дата, които да покрият предишна военна помощ на САЩ до момента (която е била предоставена под формата на безвъзмездни средства, които не подлежат на възстановяване), нито пък някаква нелепа цифра за това какво би било необходимо (в един момент Тръмп говори за 350 милиарда долара или дори 500 милиарда долара, четири пъти повече от действителната сума). Украинската инфраструктура вече няма да бъде включена във фонда. Има списък с 57 минерала, включително природен газ, които са - но, отново, фондът ще тегли и разпределя приходи само от лицензи за добив, издадени след създаването му.

Изглежда, че това се е превърнало в сделка, която би могла да даде на Тръмп политическо прикритие за възобновяване на доставките на оръжие на Украйна, ако той реши, чрез създаване на механизъм за възстановяване, без да унищожава Зеленски. Според украинците САЩ могат да добавят бъдещи оръжейни провизии като капиталови вноски към фонда и могат да изтеглят печалби, за да възстановят тези разходи след 10 години. Дотогава всички приходи ще отиват за възстановяването на Украйна.

Няма как да се скрие, че Тръмп и неговата администрация са искали повече. По-ранните проекти бяха толкова наказателни, че изглеждаха предназначени да принудят Зеленски или да отхвърли напълно сделка, позволявайки на Тръмп да прекъсне доставките на оръжие и да принуди Украйна да капитулира, или да я приеме и да бъде пометен от общественото възмущение. Какъвто и да е бил планът, Тръмп изглежда също е сгрешил.

Зеленски не попадна в нито един от капаните. Дори по време на експлозивното си унижение в Овалния кабинет, той някак си успя да се удържи, без да изгори всички мостове. Това беше стратегия на упорита постоянство и може би ще се нуждае от още от нея.

Този технически протокол включва някои от ключовите победи, за които украинската страна претендира, включително въпроса за правната юрисдикция и 10-годишното правило за плащания към САЩ. Те ще бъдат от решаващо значение за това украинската Рада и украинците като цяло да приемат, че това е сделка, която ще им помогне, а няма да ги експлоатира, което вече беше трудна задача.

Дори след като сделката бъде завършена обаче, не е ясно какво ще са постигнали тези бурни преговори. Въпреки че е предложено от Вашингтон като споразумение, което да помогне за възпиране на Русия, като постави американски компании и персонал на пътя на всяка потенциална атака, по-реалистично е да се гледа на това в обратен ред. Какво ще се окаже и какво ще направи споразумението, ще се определи почти изцяло от това какво ще се случи в преговорите с Русия и как Тръмп ще реагира на тях.

Ако войната приключи бързо, новият фонд между САЩ и Украйна би могъл да играе икономическа роля. В противен случай инвестициите са малко вероятни и Тръмп може или да игнорира сделката, или – по-малко вероятно – да я използва, за да превъоръжи Украйна. Най-малкото, фондът може да бъде използван за плащане на продължаваща, критична подкрепа от страна на американското разузнаване. Така или иначе, ако останалите документи бъдат подписани по план, Зеленски и неговите преговарящи изглежда са неутрализирали потенциално фатален спор.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

САЩ не могат да се преструват, че Путин е готов за мир

Какво получават САЩ и Украйна със сделката на Тръмп за полезните изкопаеми

Фондът за ресурсите на Украйна ще се управлява съвместно със САЩ

САЩ и Украйна подписaха споразумение за ресурси след напрегнати преговори