Белият дом заслужава похвала за активизирането на дипломацията за прекратяване на войната в Украйна. В бързината си за сделка обаче предложенията му твърде често изглеждаха неразличими от отстъпване при условията на Русия. Ако САЩ искат да осигурят траен мир, ще трябва да представят по-надеждно предложение - и, което е най-важно, да засилят натиска върху руския президент Владимир Путин да го приеме.
Според многобройни съобщения американските преговарящи са предложили план за прекратяване на огъня, който би оставил Русия да контролира де факто почти цялата украинска територия, която в момента окупира. В допълнение към земята, Путин ще получи значително облекчение на санкциите. САЩ може също така официално да признаят Крим, който Русия незаконно анексира през 2014 г.
На Украйна ще бъде позволено да запази военните си сили, но ще ѝ бъдат предложени само неясни гаранции за сигурност, които ще бъдат прилагани от ad hoc коалиция от съюзници (без САЩ). Поне за времето на сегашната американска администрация ще ѝ бъде забранено да се присъедини към НАТО. По-нататъшните подробности ще бъдат договорени, след като огъня спре.
Въпреки тази изгодна оферта Путин изглежда не бърза да прекрати инвазията си, като продължава да иска четирите украински региона, които контролира само частично. От своя страна украинските лидери с право твърдят, че се нуждаят от по-ясен ангажимент за продължаваща военна подкрепа от страна на САЩ: не непременно изпращане на войски, а системи за противовъздушна отбрана, помощ в областта на киберсигурността и разузнаването, както и подкрепа от страна на САЩ за всички съюзнически мироопазващи войски. В противен случай всяка пауза вероятно ще продължи само толкова дълго, колкото е необходимо на Русия да възстанови силите си. Подписаното в сряда споразумение, което дава на САЩ привилегирован достъп до минералните ресурси на Украйна, не е заместител.
Белият дом трябва да има предвид две неща. Първо, той не може да очаква от украинците просто да приемат капитулация, която според тях ще доведе до подновяване на нападението. Макар да нямат особена надежда да изтласкат руските сили в близко бъдеще, тяхната отбрана е стабилна. Страната вече разполага с най-голямата постоянна армия в Европа и произвежда много от собствените си оръжия. Народът ѝ е уморен от войната, но не е готов да се предаде.
Второ, предимствата на Русия не са толкова решаващи, колкото изглеждат. През последните три години нейните войски напредват бавно и с огромни разходи. Военната ѝ икономика се натоварва от високата инфлация, недостига на работна ръка, нарастващите лихвени проценти и намаляващите валутни резерви. След като през миналата година растежът уж достигна 4%, според Goldman Sachs Group Inc. той се е свил до около 0%. По-ниските цени на петрола са намалили основния източник на бюджетни приходи.
Колкото по-дълго се проточва войната, толкова по-голям е рискът от икономически срив и социални вълнения у дома. Путин има основателна причина да се стреми към споразумение и да се страхува от американския натиск, ако не го направи.
Представители на САЩ намекнаха, че са представили последната си оферта и са готови да „се оттеглят“, ако двете страни не могат да се споразумеят. Със сигурност това би било по-разумно, отколкото да се подпише фиктивно споразумение, което възнаграждава агресията и подтиква към бъдещи войни.
По-добрата стратегия обаче би била да се изясни, че САЩ са готови да предоставят логистична помощ на миротворците на място, да продължат да подпомагат военната и отбранителната промишленост на Украйна и да подкрепят интеграцията на страната в европейската архитектура за сигурност и евентуалното ѝ членство в Европейския съюз.
Едновременно с това американските длъжностни лица трябва да уведомят Кремъл, че ако продължава да се бави, САЩ ще затегнат още повече санкциите, включително вторични мерки срещу купувачите на руски петрол, и ще предприемат стъпки за укрепване на способността на Украйна да се защитава. Американската военна помощ и разузнавателна информация ще постъпват безпроблемно.
Без значение каква сделка ще подпише сега, Путин вероятно ще продължи да гледа на Украйна като на руска, а на свободата на украинците - като на заплаха. Следователно, за да издържи, всяко мирно споразумение трябва да включва съществен възпиращ фактор срещу бъдеща агресия. САЩ трябва да го осигурят.