Вероятно Индия ще отговори на Пакистан, за да покаже, че може да се защитава
Ивайло Иванов, Съюза на офицерите от резерва "Атлантик", във "В развитие" 01.05.2025 г.
Обновен: 2 May 2025 | 15:34
Автор: Георги Месробович
След нападението в спорния регион Кашмир, при което загинаха десетки туристи, напрежението расте. Индия, която контролира региона обвини пакистанска терористична организация за деянието и смята, че пакистанската страна подкрепя групировката. Тази ситуация не е прецедент, като в Кашмир са се извършвали редица терористични актове, след които напрежението се покачва между двете ядрени сили – Индия и Пакистан, това коментира Ивайло Иванов, Съюза на офицерите от резерва "Атлантик", в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.
„Проблематичното е, че и Индия, и Пакистан се движат в посока на национализъм. Моди заложи много на засилването на индийската идентичност, специално на индуистките корени на индийската държава. Разбира се, изведе на преден план идеята за национална гордост. Това наблюдаваме и в много други страни, включително при Тръмп. Така вече става много по-трудно в такива ситуации да се направи отстъпка и да се водят преговори, защото това се възприема пред избирателите като загуба на престиж.“
Гостът обясни, че Индия вероятно ще отговори, за да запази позицията на решителна и силна страна в региона. Въпросът обаче е какви ответни действия ще видим, тъй като евентуален непремерен отговор би бил изключително рисков за света и региона, тъй като става дума за две ядрени сили.
„Опасността сега е, че според информацията, която имаме, Моди е заявил на висшето военно ръководство на Индия, че има свободата да предприеме каквито мерки смята за необходимо, като те ще получат политическа подкрепа. Това отваря вратата за много широки възможности. Аз не смятам, или поне се надявам, че Индия няма да започне голяма сухопътна операция срещу Пакистан. Но най-вероятно ще видим – единият вариант е някакви тайни операции на пакистанска територия срещу подобни групировки.
При такива тайни операции обикновено идеята е да не излизат на повърхността –да бъде даден сигнал към другата страна, но поради непридаването на публичност и двете страни премълчават за случилото се, което не позволява ситуацията да ескалира.
В настоящия случай обаче по-скоро си мисля, че Индия ще търси някакъв отговор от варианта от 2019 година – публични, видими удари, които ще бъдат нанесени върху пакистанска територия.“
По този начин премиерът на страната Нарендра Моди ще се представи като силен лидер пред гражданите. Иванов допълни, че залогът за Пакистан в ситуацията е изключително голям, тъй като след атаката Индия прекрати договори за воден ресурс с Пакистан, а Исламабад разчита изключително много на своите хидроцентрали и напояване от водите на Индия.
„Приблизително еднакво е въоръжението според оценките — 175 ядрени заряда разполага Индия, около 170 Пакистан. Така че всеки сблъсък тук крие опасността от неконтролирана спирала на напрежение, което в крайна сметка да доведе до използването включително на ядрено оръжие“
Събеседникът допълни, че константните заплахи на Русия за използване на ядрено оръжие в Украйна, изключително много нарушават дипломацията, тъй като свалят прага на готовността за използване на подобен тип оръжие.
Ще има ли ядрена сделка между Иран и САЩ
Въпреки опитите за дипломатическо сближаване, ядрените преговори между САЩ и Иран все още изглеждат неразрешими, като основните препятствия са несъвместимите изисквания и различията в националните интереси. По време на интервю, експерт в областта на международните отношения подчерта, че основната трудност при постигането на споразумение е разликата в позициите по отношение на иранската ядрена програма.
САЩ настояват за пълно прекратяване на иранското обогатяване на уран, докато Иран категорично отхвърля такова искане. Ядрената програма за Иран не е просто въпрос на технологии, а е въпрос на национален престиж и гордост, коментира експертът. За Техеран, ядрената енергия и напредъкът в ядрените технологии са символ на независимост и национално единство.
Друг важен аспект е изискването на САЩ за ограничения в развитието на иранската ракетна технология. Иран е държавата в Близкия изток с най-развита ракетна индустрия, което го поставя в трудна позиция при обсъждането на компромиси.
Експертът допълва, че дори и да бъде постигната някаква договореност, тя вероятно няма да бъде трайна, като се отчита и темпераментът на президента Тръмп. Според него, Тръмп и неговата администрация не показват готовност да водят дългосрочни, сложни преговори. "Тръмп и неговият екип не притежават нужния дипломатически опит, а преговорите по въпросите като Украйна, Газа и Иран изискват търпение и внимателен подход," добавя той.
Сделката за критичните редкоземни материали между САЩ и Украйна
По отношение на сделката между САЩ и Украйна за разработването на редкоземни минерали, експертът оценява споразумението като позитивно в контекста на политическите отношения между двете държави. Сделката е стъпка към подобряване на двустранните отношения и изглаждане на напрежението между президентите Тръмп и Зеленски.
Украйна успя да постигне по-добри условия в споразумението от тези, които първоначално предлагаше Тръмп. Инфраструктурата, особено газовата и пристанищата, остават в ръцете на Украйна. Това обаче не променя съществено ситуацията, особено що се отнася до гаранциите за сигурност, отбелязва събеседникът.
Той също така подчертава, че сделката не носи конкретни сигнали за увеличена подкрепа от САЩ за Украйна в контекста на преговорите с Русия. Споразумението влиза в сила само ако бъде подписан мирен договор, а шансовете за постигане на такъв в близко бъдеще изглеждат малки. Подобни сделки, като например тази с Афганистан, не гарантират стабилност, особено ако бъде възобновен конфликтът.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.